събота, 12 август 2017 г.

БУМЕРАНГЪТ НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА СЕ ВРЪЩА СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ

 от проф. Бил Мичъл



Когато бях в Португалия преди няколко години (главно в Порто), забелязах таксиметрови шофьори, които излизаха от колите си, когато челото на опашката се променяше и ги тикаха до следващото място в редицата. Приличаше на нещо, което човек би видял в някоя много бедна държава без гориво. Но тогава политиката на орязани държавни разходи беше създала бедност в Португалия и таксиметровите шофьори просто се опитваха да си изкарат прехраната както могат и да спестят колкото се може повече, докато успеят да поувеличат оскъдните си приходи.


Но пък това е някаква си там Португалия! Ами че те не са се простирали според чергата си в продължение на години и се наложи да се сблъскат с реалността – с помощта на „фискалната дисциплина“! Трябва да последват примера на Германия, като си затегнат коланите, и да се насладят на ниската безработица и най-силната икономика в Еврозоната, нали!

Но разбира се, действителността е различна. Германия е станала толкова обсебена от стремежа да бележи бюджетни излишъци, че камионите ѝ вече не могат да преминават по ключови мостове и така се подкопава моделът на насочената към износ икономика. Тя дотолкова е обладана от желанието да прецаква собствения си народ и налага все по-силен уклон към несигурна и нископлатена работа, че бъдещото пенсиониране на работната ѝ сила е застрашено. Бумерангът се връща мощно към така наречената движеща сила на Европа. Никоя държава не бива да я следва.

Спомнете си за „Плана Юнкер“, наричан още „План на ЕС за инфраструктурно инвестиране“, който хрумнал на председателя на сегашната Европейска комисия между две питиета като негов величествен замисъл за съживяване на Европа след години на несполучливи политики и намеси. Планът заделяше мижавите 315 млрд. евро за периода 2015-2017. Да, той приключва тази година. А капиталовата инжекция, от която в действителност имаше нужда тогава, за да се оправи разпадащата се инфраструктура в Европа и да се даде тласък на растежа, трябваше да бъде многократно по-голяма от сумата, която Европейската комисия набави.

В Еврозоната са нужни масивни капиталови инжекции след две десетилетия на замряло публично инвестиране. Материал на „Дойче веле“ (от 7.03.2015 г.) ни съобщава, че „всички водачи на товарни автомобили, отправящи се на изток към Дуисбург“ трябва „да си носят възглавница“, тъй като главният мост по автобан А40, който „пресича река Рейн между Оберхаузен и Дуисбург“ се оценява като негоден за тежки превозни средства поради влошеното му техническо състояние и нарастващата натовареност на движението по него. Той е „един от най-усилено използваните мостове в западната част на Германия, при един от най-възловите разпределители за движение по суша в цяла Европа.“

По времето, когато това съобщение бе публикувано, инженери на служба в щата Северен Рейн – Вестфалия пресметнаха, че от 880 работещи моста „229 моста са оценени: 150 ще трябва да бъдат построени наново, а 64 ще трябва да се поправят.“ Тъкмо преди да затворят този мост, още един мост между Вийсбаден и Майнц – мостът Ширщайнер по А643 – беше затворен, защото пътят бе пропаднал с 30 сантиметра за една нощ, след като се срутила една от главните му подпори. Отворен е след продължителни ремонти.

Тъй като Германия е страна износител, мостовата инфраструктура е съдбоносна за по-нататъшното ѝ благоденствие.

Когато правителствата се впускат в орязване на бюджета, те обикновено имат задръжки да ударят по тъй наречените „текущи плащания“, защото последиците са незабавни и пряко засягат населението – пенсии, разноски за образование, разходи за здраве и др. Много по-лесно е да се орежат капиталовите разходи, тъй като отрицателните въздействия са по-отдалечени от нашия делничен опит, а и без това им отнема време да се проявят – обичайно след изтичане на съответния мандат. Но щом наистина започнат да въздействат, настава бъркотия.

Както в Германия, където обществената инфраструктура е толкова лишавана от финансиране, че сега запада. Миналата година (на 14.09.2016 г.) узнах от репортаж по CNBC, че мостът по път А1 в Германия, между Кьолн и Леверкузен, повече не би могъл да поеме движението, особено на тежки превозни средства. Шофьорите на камиони ще трябва да използват 30-километров заобиколен път, за да стигнат до други (застрашени по подобен начин) мостове, пресичащи река Рейн.  Едно проучване „пресметна, че завършването на Леверкузенския мост би струвало 108 милиона евро на тримесечие за допълнително гориво и време“. Съобщава се следното:

“Срутващи се мостове и задръствания по пътищата петнят световната слава на германската ефективност. Инфраструктурата в най-голямата икономика на Европа – както тази в САЩ – бавно се е повреждала поради недостиг на инвестиции през изминалите няколко десетилетия...
През 2006 г. Германия се нареди трета по качество на пътната инфраструктура в Доклада за глобална конкурентноспособност на Световния икономически форум. Тази година тя се смъкна на 11-о място, докато Съединените Щати са 13-и.”

По-нататък:

“Германският Институт за градустройство пресметна, че 15 на сто от общинските пътни мостове в Германия имат нужда изцяло да се преизградят. От немското железопътно дружество „Дойче Бан“ казаха, че новите мерки за повишаване точността на влаковете ще отнеме няколко години. Миналата година един от всеки четири влака за далечни пътувания в мрежата не се е движил навреме, отчасти поради строителни дейности.”

Скорошен репортаж в „Ханделсблат Глобал“ (от 25.05.2017 г.) – озаглавен „Ръждясал мост твърде надалеч“ – съобщава следното:
“Леверкузенският мост в Кьолн, например, е жертва на кажи-речи непрестанно задръстване, а стоманата му е толкова ръждива, че вече не се допуска да го използват камиони. Бъркотията по този мост над река Рейн е толкова ужасна, че допринесе за скорошната загуба на правителството на социалдемократите и „зелените“ на щатските избори в Северен Рейн – Вестфалия...
Леверкузенският мост не подлежи на ремонтиране и експертите отказват да предричат след колко време ще рухне. Смята се, че замяната му ще струва около 600 милиона евро – съвсем незначителен дял от потребните за цялата страна милиарди.”
Обсебеното от политиката на икономии германско правителство твърди, че решението се намира в публично-частното партньорство, при което частният сектор да се изръси за финансирането. От доста време вървим по този път в много англоезични държави и от собствения си горчив опит сме научили: публично-частните партньорства изобщо са катастрофални. Неведнъж съм разглеждал тези въпроси (частните инвестиции в инфраструктурата и провалите на приватизацията) в блога си.
Статията на „Файненшъл Таймс“ (от 04.08.2017 г.) – „Пукнатини зейват в лишената от пари инфраструктура на Германия“ – с подзаглавие „Мостове и пътища се срутват, докато местните власти използват финансите си за намаляване на дефицитите.“  Което наистина казва всичко. В нея се съобщава също така за бедственото затваряне на Леверкузенския мост, като се казва следното:
За чужденците Германия изглежда като добре смазана машина. Но репутацията ѝ на образец за ефективност прикрива факта, че множество пътища, мостове и обществени сгради са стряскащо занемарени. Години наред лишавана от инвестиции, значителна част от инфраструктурата бавно се разпада.

В четвъртък властите бяха принудени да затворят още един мост над Рейн, след като бе открита пукнатина в една крепежна връзка. Близо 100 000 превозни средства на ден обикновено преминават по моста при Нойенкамп, който се намира на около 80 км северно от Леверкузен и е една от най-важните транспортни връзки между Рурския промишлен пояс и Холандия.”

Няма нищо ново в света на орязаните бюджети или поне така казват. Някои биха казали, че идеолозите, които пробутват остеритет (орязване), никога не си извличат поуките. Това описание обаче някак пропуска целта, защото е основателно да смятаме, че те знаят какви ще бъдат последиците и че те ще са в полза на техния тесен кръг.  Но може да е вярно и друго – че в повечето случаи тези особи я карат както им падне, а после преправят историята, когато ги спипат – както стори Тачър, когато съсипа обществената инфраструктура в Британия през 80-те години. (На три пъти съм писал по  тези проблеми в блога.)

На 23 февруари 2017 г. Федералната статистическа служба на Германия докладва, че за 2016 различните немски власти общо са записали най-високия фискален излишък от обединението на страната насам. Излишъкът от около 24 милиарда евро продължава поредицата от излишъци (през последните три години). Излишъкът се равнява на 0.8 на сто от БВП. Федералният излишък е 7.7 млрд. евро, като според канцлерката бил „по-скоро малък“. Тогава Ангела Меркел заяви пред медиите:

“В същото време ние не искаме да поемаме нов дълг. Така че просторът за маневриране е ограничен.”

Графиката по-долу показва развоя на фискалния баланс на германското правителство от 1995 г. насам; горе-долу оттогава в ЕС започна въвеждането на общи бюджетни правила. Можете да видите ранния период на Еврозоната, когато Германия постоянно погазваше правилата от Пакта за стабилност и растеж, принуждавайки Европейската комисия да ги променя, за да се избегнат наказанията за тези нарушения.  Личат си въздействията на световната финансова криза; ясен е и отговорът от 2011 г. насам – стремеж към още по-големи излишъци.

За сметка на това инвестициите в транспортната инфраструктура на Германия (пътища и мостове) спадат в реални измерения, откакто стрната влезе в Еврозоната.

Германският Институт за икономически изследвания (DIW) в своя доклад от октомври 2013 – „Транспортна инфраструктура: нужни са по-високи инвестиции са запазване на активите“ – отбелязва следното:

“От 1991 годишните брутни фиксирани капиталовложения в пътната мрежа в реални измерения остават едва ли не постоянни на стойности от 11 до 12 млрд. евро (по цени от 2005 г.). През последните няколко години обаче числото спадна до по-малко от десет милиарда евро.”

Следната графика показва как се е развивал делът на инвестирането (капиталообразуване като процент от БВП) за Германия – общ държавен и правителствен – от 1970 до 2016 г. Не се иска кой знае какво усилие да се свържат движенията в предишната графика с намаляването на правителственото капиталообразуване в Германия. През 1970 г. германското правителство е инвестирало в обществена инфраструктура 4.7 на сто от общия БВП на страната. През 2016 г. този показател спада до 2.1 на сто от много по-голям БВП.

 Водещ немски икономист заяви пред „Файненшъл таймс“:

“Твърде дълго Германия бе фокусирана върху балансирането на бюджета си и намаляването на дефицита, вместо върху инвестициите, а в течение на времето това наистина си казва думата.”

Още повече, че средствата, предоставени на местните власти (щати) от федералното правителство биваха отклонявани, за да се „намаляват бюджетните дефицити и да се натрупват излишъци“.

През 2009 г. „дълговата спирачка“ влезе като поправка в германската конституция и забрани на „германските щати и местни управления... да трупат структурни дефицити“.

Вече идват ли ви на устата думи като „малоумно“, „безумни“, „полудяла идеология“! Е, все още не сме прииключили. През 2012 г., репортажът от 23 март 2012 на „Шпигел онлайн“, озаглавен „Берлинските бедняци събират бутилки, за да свържат двата края“, ни съобщава, че „Мнозина пенсионери и безработни в Берлин прибягват до необичайни средства, за да допълнят оскъдните си доходи: събиране на изхвърлени празни бутилки“.

В тази страна на изобилието, така наречената движеща сила на Европа, където камионите вече не могат да преминават ключови мостове и транспортните разходи се покачват значително, бедняците стигат до контейнерите за смет, за да позакърпят доходите си. Това не е някакво упражнение по опазване на околоната среда. Всъщност за онези, които ровят из отпадъците, това е борба за оцеляване. Един от образите, които никога не забравяте, ако работите в по-бедни държави, е тъкмо гледката на хора (от всички възрасти), преравящи струпани отпадъци, за да свържат двата края. Но в съвременна Германия, казва ни „Шпигел“:

“Значителен брой финансово разорени граждани сега се принуждават да събират изхвърлени стъклени и пластмасови бутилки.... Но докато мнозинството от събиращите преди бяха бездомници, алкохолици и наркозависими, отскоро берлинските пенсионери и трайно безработните са тези, който все повече прибягват до тази практика, за да свържат двата края.”

И това е водещата икономическа сила на Европа!

Но в днешно време отчаянието от бедността не е запазано само за пенсионерите и безработните в Германия. Наскоро (26 юли 2017) Евронюз в свой репортаж – „Работещите бедни“ в Германия: заети, но все пак в немотия“ – представи нагледно проблема. Въпреки ниската официална безработица, мнозина, които „имат работно място... са известни като работещите бедни“. Те са толкова зле платени, въпреки че са квалифицирани, и са принудени да се трудят на временни работни места или на непълно работно време. Липсва качествен растеж на заетостта като цяло и затова доходите им ги поставят сред обеднелите.

В репортажа се казва, че Берлин е „столицата на работещите бедни“ поради концентрацията на сиромашки работни места в този град.

Научаваме още:

… един от петима работници получава по-малко от десет евро на час, това са „работещите бедни“... това са хора, които работят между 40 и 50 часа седемично, но не могат да си изкарат прехраната.”

Една от последиците от това затъване в ниско платени, сиромашки работни места е, че пенсионната система започва да се разпада. Работниците вече не могат да „заделят пари за пенсиониране“. Пенсионните формули, който са действали преди, когато хората имаха сигурна работа, на пълен работен ден и със заплати, които реално растяха заедно с производителността, сега дават безумни резултати за работниците, принудени от остеритета и неолибералната дерегулация да преживяват с мизерни доходи във все по-бедняшка работна среда.

Една работничка (Адриана) казва на Евронюз за писмото, което току-що е получила във връзка с бъдещото си пенсиониране:

Адриана преподава музика вече над две десетилетия. Предстои ѝ да се пенсионира през 2033 година. Когато получила известието за бъдещата си пенсия, тя била потресена.

„Е, никой няма да повярва на думите ми, затова ще ви покажа писмото“, заявява тя, като изважда документа от чантата си и го слага на масата, така че всички да го видят. „Ето го, черно на бяло. Ще получавам месечна пенсия от 351.82 евро. Имам да плащам по 400 евро за апартамента, пенсията дори няма да ми покрива наема.“

Движещата сила на Европа!

Заключение
За пореден път стигаме до извода, че Германия не може да бъде жизнеспособен модел, върху който да се основава една преуспяваща Европа. Неолиберализмът, съчетан с германската обсебеност от фискални излишъци, подкопава дори собственото ѝ добруване и бъдеще.

Източник: billy blog

Превод от английски: 
Константин Цветанов

Няма коментари:

Публикуване на коментар