събота, 7 януари 2017 г.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТНОСНО МОНЕТАРНИТЕ СИСТЕМИ – ЧАСТ 16 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Частта отговаря на няколко въпроса с цел илюстриране на част 15 и развиване на определени позиции.

Въпрос 1: Може ли стока да бъде монетарен инструмент? Или: Растат ли парите по дърветата?


Нека разнищим идеята, че “златото е пари”. Явно е, че златното кюлче не е монетарен инструмент. Няма издател (емитент), няма деноминация, няма ги условията на падеж или някакви други финансови харектеристики. Златното кюлче е просто стока – реален, а не финансов актив. Златните монети са били монетарни инструменти и понякога все още биват издавани (Фиг. 1).


Фиг. 1: Злато (кюлче) и златна монета (2009 г. $50 монета американски бизон) 


По същия начин е неправилно да се твърди, че “солта е била пари”, защото солта е стока, в която няма вградени обещания; въпреки това Марко Поло е забелязал, че в китайската провинция Кайн-ду:

“Има солни извори, от които те произвеждат сол, варейки я в малки чинии. След като водата е варена в продължение на 1 час, тя се превръща в каша, която се оформя на пити на стойност 2 пенса всяка. […]Върху тях се слага печатът на Хана, и това не може да се направи от никой друг, освен неговите служители. 80 от тези пити се правят за размяната за саджио злато. Но когато тези пити се пренасат от търговци сред планинските жители те получават саджио злато за 60, 50 или дори 40 от солените пити в зависимост  от това колко цивилизовани намират местните жители.”

Изглежда, че питите от сол, издавани от императора (“главния хан”), може би са циркулирали като монетарни инструменти. Въпреки това обаче, в това описание липсват много подробности:

1. Коя е била разчетната единица и номиналната стойност, изписана на питата? (определено, разчетната парична единица не е била паунд, това е Китай).

2. Какъв е бил срокът на падеж (матюритет)? Питите от сол приемали ли са се по всяко време от императора за погасяване на дългове към него?

3. С какви средства императорът създал горните финансови характеристики? С други думи – какъв е бил механизмът на обратно изтегляне? Императорът налагал ли е задължения, които е можело да бъдат погасявани при паритет (едно кък едно) с питите от сол? Предоставяли ли са питите възможност за конвертиране в нещо друго и т.н.? Притежателите трябва да са убедени, така че трябва да има изградено доверие относно емитента.

4. Частта за сумата злато, което питите от сол са могли да купят, не е от значение. Поло просто ни казва, че стока (златни кюлчета) е била по-евтина в планините. Така той също би могъл да ни каже колко различна е цената на ябълките и картофите в различните части на страната.

По-важният въпрос е, че монетарните инструменти могат да бъдат направени от стока, но стоката, сама по себе си, не е монетарен инструмент. Всички сме чували израза: “Парите не растат по дърветата”. Монетарните инструменти не се намират в природата, а за да може една стока да стане монетарен инструмент, трябва да бъдат добавени някои специфични, финансови характеристики: разчетна единица, номинална стойност, срок на падеж... Всичко това изисква да има издател, който обещава да изпълни тези финансови характеристики.

Да допуснем, че миньорът от златната мина иска златните му зърна да станат монетарен инструмент. За да стане това, миньорът трябва да обещае:

1. Да отличи собствените си златни зърна от другите златни зърна

2. Да обяви номиналната им стойност (изписана върху тях) в разчетна единица.

3. Да изпълни тази номинална стойност като обещае да приема златните зърна обратно по всяко време при плащания при обявената номинална стойност.

Сега, третото условие въвежда проблем, защото то означава, че златният миньор трябва да желае да му бъде заплащано в златни зърна за собствените му златни зърна. Съмнителна бизнес-стратегия.

Въпрос 2: Може ли един монетарен инструмент да бъде стока?

Да. Нумизматите са специалисти в това да третират сегашни и предишни физически монетарни инструменти като стоки, определяйки цената на банкноти и монети от гледна точка на тяхната рядкост, странност и т.н. Например еднодоларовата американска банкнота на Федералния резерв на фигура 2 струва $1200 поради особения си сериен номер. Но това не е нейната справедлива цена като монетарен инструмент. Ако някой купи тази банкнота и иде в магазина или в правителствено учреждение, лицето, на което предостави банкнотата, ще я приеме само за $1. Същото се отнася и за златната монета с бизона по-горе. Може да се използва за плащане на дългове към правителството, но само на стойност $50, не повече или по-малко, въпреки че монетата струва хиляди долари като колекционерен обект.


Фиг. 2: Еднодоларова банкнота на Федералния резервна с колекционерска стойност $1200 



Същото важи и за златните и сребърни сертификати. Ето какво казва американското Министерство на финансите:

“Въпреки че златните сертификати вече не се издават и не подлежат на обратно приемане срещу злато, те все още притежават статут на законно платежно средство, сертификатите ви могат да бъдат приети обратно от Министерството на финансите или от всяка финансова институция. Обратното приемане обаче става по номиналната стойност, която е изписана на тях. За колекционерите или търговците тези банкноти-сертификати все пак имат “по-голяма, допълнителна” стойност от монетите и “нормалните” доларови банкноти.”(U.S. Treasury)

Министерството на финансите ще ви ги приеме (за плащане на дългове към правителството или ще ви даде срещу тях банкнотите на Федералния резерв), или може да ги депозирате в банкова сметка, но само по номиналната стойност, която е изписана на тях, т.е. стойността им като монетарен инструмент. Колекционерската им стойност е много по-голяма.

И накрая, забавен пример е сегашният случай с пенито (Бел.: американската монета от 1 цент), който ни връща назад в тъмните времена на монетарната история (виж част 17). Преди известно време Националното радио в САЩ излъчи сегмент относно хората, складиращи монети от 1 цент – пенита. Това са хора, чието хоби е да събират и трупат пенита, които са емитирани преди 1982 г. Някои от тях дори ходят в местните банкови клонове и сортират в кутии купища пенита. Бихте попитали защо го правят? Пенитата преди 1982 г. са направени предимно от мед и при положение, че цената на паунд мед се утрои през последните 10 години, номиналната стойност на пенито е половината от вътрешноприсъщата му стойност (т.е. стойността на съдържанието на медта в него): номиналната стойност е 1 цент, вътрешноприсъщата му стойност е 2 цента – 100% печалба от продажбата на пенита за мед! Понастоящем съществува един малък проблем с тази стратегия за портфолио: Незаконно е да се унищожава правителствена валута. Въпреки това обаче, правителството обмисля възможността да демонетизира монетата от 1 цент, защото направата й струва повече, отколкото е номиналната й стойност, и защото повечето американски граждани считат използването й за неудобно. Ако правителството някога демонетаризира пенито, натрупалите пенита хора ще са готови да се втурнат до местния си търговец на вторични суровини.

Въпрос 3: Парите, това което вършат ли, са?

В края на 19-ти век Francis Amasa Walker стига до извода, че “пари е това, което парите вършат”. Това е изключително влиятелен начин за анализиране на монетарните системи в много различни дисциплини: икономика, антропология, право и др.

Използва се по много стеснен начин от икономистите, застъпващи виждането за икономиката на реалната размяна, които се фокусират върху функцията на парите като средство за размяна. За да се избегне проблемът от двойната случайност на желанията, произлизащ от бартера (Джо има ябълки, но иска круши, Джейн има круши, но иска праскови), постепенно една уникална стока е била отделена като най-добра за пазарните размени. По този начин, една монетарна система може да бъде разпозната като се провери дали е налице средство за размяна. Антрополозите, както и други, отхвърлят този тясно-функционален подход. В примитивните общества размените не са ставали главно поради икономически подбуди, ако изобщо са ставали, и по този начин несъществуването на двойната случайност не е било проблем. Широкият функционален подход класифицира като монетарен инструмент всичко, което изпълнява всички или части от функциите, приписвани на монетарните инструменти. Следва разграничаването на “пари за всички нужди” и “пари за специални нужди”.

Основен проблем с функционалния подход е, че той не определя изрично какво са “парите”, което създава няколко проблема:

1. Изследователят може да избере да погледне в зависимост от обстоятелствата, което може да накара изследователят неправилно да приложи собствения си опит за обясняването на работния механизъм на коренно различни общества.

2. Изследователят може да е склонен да предположи, че монетарните инструменти задължително трябва да притежават физическа форма, докато в същото време те може да са нематериални.

3. Изследователят може да изключи неща, които са монетарни инструменти, но не са използвани за никоя от функциите. Монетите и банкнотите с колекционерска стойност са монетарни инструменти дотогава, докато издателят не ги демонетаризира.

По-общо казано, твърде много внимание ще се постави на откриването на неща, които изпълняват избраните функции, а ще се отдели недостатъчно усилие за откриването на използваната разчетна единица, как се е определяла справедливата цена и, ако е варирала, как са се изпълнявани механизмите на обратно изтегляне и т.н.  Примерът с питите сол по-горе е илюстрация за това. Простото забелязване, че нещо се изпозлва като средство за размяна или средство за плащане и преминаващо към нещо друго, е лош начин за провеждане на монетарен анализ.

Този подход създава също трудности за убедителното включване на “парите” в моделите и води до игнорирането на финансовата страна на икономиката и ролята на номиналните активи. Монетарните инструменти са обикновени стоки и растат по дърветата – те са плодове – и всички дългови плащания са деноминирани в плодове.

Накрая, изследователи, използващи този подход могат да сбъркат монетарните плащания в натура, могат да предположат, че съществува парична система, когато такава всъщност няма; могат да направят дисекционен анализ на монетарни системи, състоящ се най-вече от събирането на обекти и могат да пропуснат наличието на монетарна система. Например, разчитайки на думите на един арабски търговец и един арабски историк от 9-ти и 10-ти век, Quiggin казва, че преди повече от хиляда години мидени черупки:

“…са формирали богатството на кралската хазна […] [и] когато фондовете са привършвали, суверенът пращал служителите си да отрежат клонки от кокосовите палми и да ги хвърлят в морето. Малките миди полазвали клоните и биват събирани и разхвърляни на пясъка, за да изсъхнат, докато останат само празните мидени черупки. Така кралската хазна е полълнена отново. Кораби от Индия донасяли стоки до Малдивите и взимали обратно милиони мидени черупки, пакетирани в хиляди листа от кокосови палми. Това е била печеливша търговия, когато дори и през 17-ти век чуваме, че 9000 или 10000 миди са били купувани за една рупия, а препродавани в Индия на 3 или 4 пъти по-висока цена.” (Quiggin, 1963, 25-26)

От това описание обаче не може да се заключи, че мидените черупки са били монетарни инструменти, използвани от краля за финансиране на покупките на чуждестранни стоки и услуги. Всъщност не е обяснено каква е била разчетната парична единица на Малдивите и по какъв начин мидените черупки са били монетаризирани, т.е. кой, ако някой изобщо, ги е издавал като финансови инструменти (кралската власт ли ги е издавала и била ли е кралската хазна готова да приема мидени черупки като плащания?), и каква е била връзката им по отношение на разчетната единица. В допълнение, ролята на мидените черупки като монетарни инструменти за Малдивите е съмнителна, защото мидените черупки са били без никаква стойност при обмяната за други стоки (освен ако не са били в огромни количества “корабни товари”) (Polanyi 1966, 190) – изключително неудобно средство за плащане и за размяна. Това, което може да се заключи от описанието е, че властите на Малдивите са участвали в търговия с мидени черупки с индийски и арабски търговци. Те са изнасяли черупките и са внасяли други стоки – ситуация на двустранен бартер, а не на монетарна система, базирана на мидени черупки.

Въпрос 4: Съвременните правителствени монетарни инструменти необменими ли са? Или, справедливата цена на съвременните правителствени монетарни инструменти нула ли е?

Не. ДОБРЕ ФУНКЦИОНИРАЩАТА МОНЕТАРНА СИСТЕМА ИЗИСКВА ВСИЧКИ МОНЕТАРНИ ИНСТРУМЕНТИ ДА СА ОБМЕНЯЕМИ. Доларовите банкноти на Федералния резерв са обменяеми, сребърните сертификати са обменяеми, въпреки че вече не са конвертируеми (виж минестерството на финансите във въпрос 2) и банковите сметки са обменяеми. Те са обменяеми дотогава, докато могат да бъдат върнати на издателя, с надеждата да са приети по номиналната стойност, която са имали при първоначалното си издаване. Те могат да бъдат върнати на издателя си по два канала:

1) Притежателите искат преобръщането им в нещо друго при дадена ставка: правителствената валута за банкови сметки, чуждестранна валута за правителствената валута и т.н.

2) Притежателите плащат на издателя: правителствата приемат валутата си като плащане на дължими към тях дългове; банките също правят това. Плащането позволява на притежателя на правителствения монетарен инструмент да избегне затвор и други правни проблеми.

За да са обменяеми, монетарните инструменти не е задължително да са конвертируеми. Така справедливата цена на монетарните инструменти, тяхната чиста сегашна стоийност, е номиналната стойност.

В миналото някои правителства забравят да включат, или премахнат, клауза за обмяна:

“Хартиените пари нямат вътрешноприсъща стойност. Стойността им е само вменена, и затова когато са издадени, винаги има клауза за обмяна, т.е те ще бъдат взети обратно или изтеглени по друг начин в бъдещ период. За съжаление повечето правителства, които са издавали хартиени пари, са избрали да забравят клаузата за обмяна или други обстоятелства са се намесвали за предотвратяване на поставянето й; и хартията е била оставяна в ръцете на обществеността без възможност за изтеглянето й от обращаение.” (Smith 1832, 49)

В този случай, справедливата цена на монетарния инструмент наистина е нула, защото срокът му на падеж е безкрайност, което означава, че справедливата му цена е:

P = C/i

При положение, че купон (лихва) не е плащан, тогава P = 0. Но това не важи за днешния ден, защото монетарните инструменти са обменяеми при поискване от притежетелите при много стабилна номинална стойност.

Изглежда, че всичко това не се е разбирало добре. Например, неотдавна Adair Turner написа (и далеч не само той го казва):

“Паричната база е актив за частния сектор, но за правителството е чисто абстрактен пасив (с нетна сегашна стойност равна на Нула), тъй като е необменяема и неносеща лихва.” (Turner 2015)

Тук се бърка необменяемост с неконвертируемост. Паричната база е обменяема. Тази гледна точка повдига други проблеми:

- Запомнете, че балансовите листове са винаги взаимосвързани, така че ако финансов пасив има стойност нула в един балансов лист, тогава стойността на финансов актив в друг балансов лист трябва да е нула. Turner прави счетоводна грешка.

- Защо частният сектор ще иска да притежава нещо с нулева стойност? Няма никаква полза, идваща от приемането на монетарен инструмент, дори и избягването на затвор, защото данъците не могат да бъдат платени с правителствените монетарни инструменти.

- Ако са оценени с нула, тогава балансовите листове ще трябва да запишат огромна загуба на активи (и нетно богатство) за банките, фирмите и домакинствата: Вашите монетарни баланси нямат никаква номинална стойност!

Въпрос 5: Монетарната логика кръгова ли е?

Не. Приемането на монетарния инструмент, в крайна сметка, произтича от доверието към издателя, а не в увереността, че други потенциални притежатели ще го приемат.

Въпрос 6: Издателите на монетарни инструменти обещават ли стабилна покупателна сила?

Не. Ако това бе случаят, от началото на финансовите времена издателите на монетарни инструменти постоянно щяха да фалират, неспособни да изпълняват обещанието си. Те никога не са били в състояние да предоставят стабилна покупателна сила, още повече пък след края на Втората световна война. Поради това, ако обащението за поддържане на стабилна покупателна сила бе включено в монетарните инструменти, търсенето на монетарни инструменти би било нула, тъй като кредитоспосбността на издателя би била нула.

Стабилна покупателна сила не е обещание на никой издател на монетарни инструменти. Това е приемливо за повечето притежатели, дотолкова доколкото покупателната сила на монетарните инструменти е относително стабилна в краткосрочен план. Ако някой иска да запази покупателна сила в средносрочен и дългосрочен план, тогава той трябва да премине към други активи.

Въпос 7: Монетарните инструменти финансови ли са по своята същност?

Да, запомнете: “парите не растат по дърветата”. Докато монетарните инструменти могат да са направени от стока, тази стока не ни казва нищо относно монетарната същност на нещо. Златната монета е монетарен инструмент, не защото е направена от злато, но поради финансовите си характеристики. Златото е гаранция (колатерал), вградена в монетата. По подобен начин къщата не е ипотека. Къщата е гаранция (колатерал) за ипотечния кредит и нищо не може да се научи относно вътрешното устройство на ипотечните кредити чрез изучаването на това как се строи къща. “Примитивните пари” би трябвало да се изследват много внимателно, за да се определи дали някои от тях са били монетарни инструменти. Простата проверка дали са сменявали ръце при размяната на стоки и услуги, дали са били използвани за плащането на булката и др., е лош начин за определяне на “паричността” на нещо, при положение, че не може да се направи разлика между плащане в натура и монетарните плащания. По-горе видяхме, че мидените черупки не са били парични инструменти на Малдивите, но те са били такива в Африка и е направен подробен анализ за установяването на този факт.

Въпрос 8: Кредитните карти монетарни инструменти ли са? Ами купоните за пица? Какво ще кажете за детските банкноти- и монети-играчки? А биткойнът?

Отговорът на всички въпроси е не.

Кредитната карта не е финансов инструмент – няма срок на падеж (издателите на кредитни карти не приемат кредитни карти като плащане) и кредитната карта не е свързана към разчетна единица (не е носител на разчетната единица). Прилежащата й кредитна линия също не е финансов инструмент. Кредитната линия представлява максималната сума на записа на заповед на клиента (наричана вземания по кредитната карта), която компанията на кредитната карта е готова да приеме на балансовия си лист. Да кажем, че домакинство 1 иска да получи кредитна карта от банка А. 1 попълва нужните документи, така че А може да провери кредитоспсобността на 1. 1 е одобрено от А и получава кредитна линия за $1000. Къде това е записано на балансовия лист? Никъде - това е извънбалансов артикул. Кредитната линия просто казва, че А ще поеме на балансовия си лист записи на заповеди на 1 на стойност до $1000, без да иска отново да проверява кредитоспосбността на 1. Част 10 показва какво се случва, когато кредитната линия е използвана: Активите на А се повишават с размера на сумата, изтеглена от 1, а пасивите на 1 се увеличават със същата сума.

Какво ще кажете за купона за пица? Той има моментален падеж (можете да идете в пицарията по всяко време и да поискате пица), конвертируем е, но не е финансов инструмент, защото не включва монетарни плащания, а само плащания в натура: конвертира в стока (пица). Ако купонът би могъл да се използва за плащания на дългове към пицарията по всяко време, ако пицарията е заявила при каква стойност би приемала купона за плащания, тогава той би бил монетарен инструмент.

Фигура 3 показва комплект от банкноти за игра, които синът ми получи със своя касов апарат-играчка. За да могат тези банкноти да станат монетарни инструменти, компанията, която ги е произвела, ще трябва да направи следното:

1) Да промени дизайна: приликата с банкнотите на Федералния резерв, макар и груба имитация, е твърде близка. “Съединени Американски Щати” би трябвало да се премахне, защото те не са издадени от правителството.

2) Да обещае, че ще приема банкнотите за плащания: Притежателите могат да плащат на компанията с банкнотите при купуването на неща от нея и при изчистването на дългове към нея.

Накрая, биткойните нямат издател и не са обменяеми. Първият проблем им пречи да бъдат монетарен инструмент, вторият проблем ги прави без стойност като монетарни инструменти. Биткойните са стоки, реални/активи, а не финансови активи. 


Фиг. 3: Монетарни инструменти - играчки за деца



Въпрос 9: Какви грешки са допускани в предишни монетарни системи?

Предвид характеристиките на монетарните инструменти, те трябва да циркулират при паритет (1 към 1) през цялото време, въпреки това, фактическото циркулиране при паритет не дефинира монетарния инструмент. Циркулирането при паритет е следствие единствено от вътрешните характеристики на финансовия инструмент наред със съществуването на подходяща финансова инфраструктура, позволяваща на тези характеристики да бъдат изразени в справедливата цена. Наличието на добре функциониращи монетарни системи е едва от неотдавна. Те не са без проблеми, но като цяло осигуряват гладко обработване на плащанията и могат да се използват като надеждно средство за размяна, и двете от които спомага за осигуряването на икономически просперитет да известна степен.

Поради причини, свързани с лоши техники на производство, неопитност, политическа нестабилност, измама и лошо развити банкови системи, трябваше да мине много време, за да могат да се установят правилните характеристики и инфраструктура. По-долу са някои от грешките, които са били допускани в различни времена:

- Няма отпечатана номинална стойност: В Средновековието кралят е намалявал номиналната стойност на монетите чрез декрет твърде често.

Какъв е проблемът? Никой не е имал идея каква е била номиналната стойност: “имало е толкова много редакции за промени в номиналната стойност на монетите, поради което само експерт би могъл да каже каква е номиналната стойност на различните монети, и те са станали стоки с високо спекулиране” (Innes 1913, 386).

- Свободно сечене на монети: Всеки, притежаващ злато, може да го занесе и да получи монети от златните си слитаци (правителството запазва част от слитаците: сеньораж).

Какъв е проблемът? Кралете са легализирали фалшификацията на пари. Всеки, който има злато, може да издава дълга на краля, т.е. да прави краля длъжник. Днес в САЩ подобен пример би бил, ако Бюрото за гравиране и принтиране при Федералния резерв принтираше доларови банкноти на Федералния резерв за всеки, който дойде с хартия с качество, покриващо спецификациите на Бюрото.

- Няма клауза за обмяна: Няма начин за връщане на издателя на монетарните му инструменти.

Какъв е проблемът? Справедливата цена е нула, освен ако няма колатерал.

- Има клауза за обмяна, но без фактически средства за изпълняването й, защото няма дължимо плащане към издателя (част 17 показва, че данъците от времето на колониалните банкноти невинаги са били изпълнявани, когато е трябвало), или обръщането е много трудно (банките от ерата на "дивата котка").

Какъв е проблемът? Срокът на падеж вече не е моментален, както е обещано, а зависи от очакванията на притежателите. По този начин отново идва факторът за дискаунт (отстъпка от цената) при оценката на справедливата цена и поради това справедливата цена е нестабилна и варира според доверието на притежателите относно издателя.

- Тежки-леки монети: При издаването номиналната стойност (FV) е същата като пазарната стойност на златното съдържание (PgG като Pg е цената на златото за унция, а G са унциите злато в монетата.

Какъв е проблемът? Ако Pg > 0 => PgG > FV => монетите изчезват от обращение (претопявани в слитаци или изнасяни като стоки)

- Липса на подходяща система за междубанкови плащания:

Какъв е проблемът? В този случай е трудно междубанковите дългове да бъдат изчиствани и уреждани. Това създава всякакъв вид проблеми – от забавянето на обработката на плащанията, до загуба на покупателна сила, тъй като монетарните инструменти на някои банки се търгуват с дискаунт (по-евтино) по отношение на монетарните инструменти на другите банки, до напълно разразена финансова криза, тъй като плащанията не могат да бъдат преработвани и по този начин кредиторите не получават дължимото и, от своя страна, не могат да плащат на своите кредитори.

Въпрос 10: Законодателствата за законно платежно средство дефинират ли монетарните инструменти? Какво да кажем за фиксираната цена?

Статутът на законно платежно средство казва, че при уреждането на спорове в съда кредиторите трябва да приемат това, което е дефинирано като законно платежно средство в плащане за това, което им се дължи. Ако не го приемат, те не могат да съдят длъжниците си за неплатени дългове. Това не означава, че законното платежно средство не може да бъде отказано при дребни транзакции. Сегашното законно платежно средство в САЩ са доларовите банкноти на Федералния резерв, но много магазини и правителствени учреждения отказват плащания в брой.

Нещо, което е законно платежно средство, не е непременно монетарен инструмент. В миналото различни стоки са били включвани като законно платежно средство, което е принуждавало кредиторите да приемат плащания в натура. Част 17 развива случая за тютюневите листа в САЩ, които са се използвали при плащания поради липса на монетарни инструменти.

Нещо, което има фиксирана цена, също не е непременно монетарен инструмент. То просто може да е стока, регулирана от дадена икономическа единица.

Въпрос 11: От хората ли зависи да решат какво е монетарен инструмент? Кой решава кога нещо е демонетаризирано?

Общественото мнение за това, какво е или какво не е паричен инструмент, няма значение и пробладаващото вярване, само по себе си, не може да превърне нещо в монетарен инструмент. По същия начин някой може да използва обувка, за да забива пирони с нея, но това не прави от обувката чук. Фактът, че всички смятат обувките за чукове не превръща обувките в чукове. Ако всички са достатъчно луди, за да мислят обратното, ще има много повече работни инциденти и продуктивността ще спадне, защото обувките не са направени по подходящ начин, за да се забиват пирони с тях. По подобен начин, ако всеки иска да вярва, че златните зърна, тютюневите листа или солта са монетарни инструменти, разплащателната система няма да работи гладко и икономическата дейност ще пострада.

Както е обяснено във въпрос 2, някои монетарни инструменти са използвани просто като колекционерски предмети. Някои хора могат също да използват монетарни инструменти като орнаменти и за друга неикономическа употреба. Тази друга употреба не демонетаризира монетарния инструмент. Това може да се случи само, ако монетарният инструмент престане да е обещание, а това зависи единствено от решението на издателя.

Въпрос 12: Всеки ли може да създаде монетарен инструмент?

Да, освен ако не фалшифицира съществуващи монетарни инструменти, всеки може да създаде монетарен  инструмент. Късмет с приемането му!

Това за днес! Следващата част е последната от сериите: Монетарна история.



Превод: Райчо Марков

Източник: New Economic Perspectives

Няма коментари:

Публикуване на коментар