вторник, 29 ноември 2016 г.

КАКВО ДВИЖИ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА

За реалната икономика паричното харчене (разходите) е като постоянно извиращ и течащ, живителен поток, който създава производство и работни места. Този поток понякога става по-голям, понякога по-малък, в редки случаи може да придойде и да залее цялата икономика в хиперинфлация или пък да пресъхне в депресия.

Откъде извира потокът на съвкупното, парично харчене в икономиката?
Има два извора:

1) Харченето на суверенното правителство - директно създава и харчи собствените си задължения (IOUs) - националната валута

2) Банковият кредит

Когато 1) и/или 2) нараства, потокът на общото парично харчене в икономиката става по-"пълноводен", съвкупното търсене нараства, продажбите се увеличават, бизнесите се разрастват и създават повече работни места.

Когато 1) и/или 2) намалява, потокът на общото харчене става по-тънък и слаб. Потокът става по-слаб, когато суверенното правителство изважда от икономиката и унищожава пари чрез данъците, когато кредит бива изплатен обратно към банка, когато спестяваме част от изработения доход (доход, дошъл от харченето на някой друг; общите разходи (харчене) винаги са равни на общия доход в икономиката). 

Някой би казал, че харченето може да дойде и от предишно натрупано спестяване. Да, човек може да харчи от спестяванията си, ако ги е натрупал, но те пак са дошли от 1) или от 2).

Значи части от паричния поток на харченето постоянно попиват някъде и спират да са част от този поток. Това се случва при погасяване на данъците към суверенното правителство, при погасяването на банков кредит, когато част от нечии доход е спестен.

А ние сме свикнали да мислим за парите и финансовия капитал като нещо ограничено, крайно. Като пълен с нещо съд, от който гребем, и който може да бъде изпразнен. Нещата са динамични. 

В българската икономика 1) отсъства от вече 20 години. И правителство и частен сектор разчитат на кредит.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

ИСТИНСКАТА ОПОЗИЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЕ РОДИ ВЧЕРА

В САЩ прогресивните сили са представени от Зелената партия, която има дълги традиции в политическия им живот. На миналите президентски избори през 2012 г. нейният кандидат за президент, Джил Стайн, получи 0.3% от гласовете. Сега проучванията показват, че за нея утре в САЩ ще гласуват между 2% и 5%.

Вчера на нашите президентски избори, прогресивните сили в България, в лицето на двойката с №21, Пламен Пасков-Светозар Съев, също получиха около 0.3% от гласовете. Най-голяма поддръжката за тях бе сред българите в чужбина - там над 1% избраха №21.

Всичко това се случи въпреки липсата на някаква изградена отпреди, политическа структура, въпреки липсата на ресурси, въпреки затъмнението от страна на медиите, въпреки това, че кандидатите не бяха добре известни в обществото ни лица. Цялата кампания протече благодарение на ентусиазма на малка група поддръжници във Фейсбук и разбира се, жертване от личното време и енергия на двамата кандидати.

Резулатът от вчерашните избори стана възможен главно заради идеята, която Пламен Пасков и Светозар Съев представиха на вниманието на българския обществен дебат, а именно - ВРЪЩАНЕ НА ПЪЛЕН БЪЛГАРСКИ СУВЕРЕНИТЕТ. Разбира се, личните качества на кандидатите също допринесоха за това идеята да резонира сред избирателите - хора честни, начетени, знаещи, можещи, и което е най-важното, родолюбци, готови да работят за ОБЩАТА кауза.

Оттук насетне ще е нужно много работа, за да отгледаме една силна опозиция, която един ден успешно да се пребори за политическата власт и поведе България към коренно различен, нов курс - курс на независима вътрешна и външна политика, защитаващ българските интереси; курс, който ще заличи безработицата, ниските доходи и жестоката социална несправедливост. Това ще е възможно ЕДИНСТВЕНО, когато България спре да бъде колониална територия, т.е., когато си върнем контрола върху националната валута, когато напуснем ЕС и НАТО, когато забраним достъпа на МВФ и Световната банка в България, когато развиваме външната си политика на базата на общите интереси с всички държави по света.


ЧРД НА БЪЛГАРСКАТА ОПОЗИЦИЯ!