неделя, 14 февруари 2016 г.

Инфлационно ли е обезценяването на международния курс на националната валута? (от Бил Мичъл)

Едно от първите неща, което консерваторите (и повечето икономисти, които обикновено се припокриват с първите) повдигат, когато застъпниците на Модерната монетарна теория (ММТ) предложат, че повишените дефицити са изключително важни за намаляването на масовата безработица, е т. нар. ограничение на баланса на плащанията. То ни казва, че капацитетът на една нация да увеличи домашната заетост е ограничен от външния сектор, и че тези ограничения са станали  още по-жестоки във времето на мултинационалните компании с техните глобални мрежи за доставка и нарасналия обем потоци на глобалния капитал. С този специфичен проблем относно ограничението на баланаса на външните плащания върху реалния БВП (т.е. ограниченията на фискалния стимул) ще се занимая в бъдещ блог. Днес обаче искам да разгледам т. нар. ефекти на предаване на валутния курс, които са част от историята за ограничението на баланса на външните плащания.

И още веднъж за парите

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

ПАРИ

Когато чуем думата "пари", трябва да разбираме "труд и реални ресурси".

Когато чуем, че едно суверенно правителството (България няма суверенно правителство поради наличието на валутен борд; суверенното правителство е монополният създател на националните парични знаци) е свършило парите, трябва да разбираме, че икономиката на съответната държава вече работи с пълен капацитет, без наличието на безработица и всички налични реални ресурси и хора са ангажирани в произоводството.

В този случай, ако правителството трябва да направи допълнителни инвестиции в инфраструктура или някакви други публични услуги, понеже така са поискали избирателите (демокрация!), то трябва да увеличи данъците, за да намали покупателната способност на частния сектор, освобождавайки по този начин нужните му реални ресурси (труд и суровини). В противен случай, ако просто създадеше допълнителни парични знаци, ненамалявайки покупателната способност на частния сектор чрез увеличаването на данъците, правителството само би създало инфлация - твърде много пари преследващи твърде малко стоки и услуги.

Ако обаче икономиката не работи с пълен капацитет и са налице неизползвани реални ресурси и хора, търсещи работа, правителството може да инвестира, създавайки необходимите парични знаци, без да увеличава данъците.


Ако икономиката не работи с пълен капацитет и са налице неизползвани релни ресурси и хора, търсещи работа, но избирателите са преценили, че нямат нужда от повече инфраструктура и/или повече публични услуги, тогава правителството трябва да намали данъците, за да увеличи покупателната способност на частния сектор и по този начин създавайки нужното съвкупно търсене, което би накарало икономиката да заработи с пълен капацитет, заличавайки безработицата.