събота, 31 октомври 2015 г.

ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО, СУВЕРЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВИНАГИ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОДДЪРЖА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ И ЦЕНОВА СТАБИЛНОСТ

Налагайки данъци, платими единствено във валутата, която монополно създава при плаващ валутен курс на обмяна, националното правителство, всъщност, създава безработица – хора, търсещи работа срещу заплащане в националната валута. За повече по този въпрос вижте тази публикация.

Когато неправителственият сектор, като цяло (всички домакинства, фирми и чужди правителства), желае да спести в националната валута, т.е. да изхарчи не целия си доход, който е заработил (в националната валута), тогава правителсвеният сектор трябва да му позволи да го стори, като изхарчи с толкова повече отколкото е собственият му "доход", т.е. да бъде в дефицит. Поставям доходa на правителството в кавички, защото издателят на националната валута при плаващ курс е финансово независим и доход не му е нужен, за да разходва. Тук "доход" е само счетоводна информация.

Не постигне ли нужната големина правителствен дефицит, неправителственият сектор няма да може да спести желания излишък, т.е ще има предлагане на стоки, услуги и труд, срещу националната валута, но няма да има купувач, което ще доведе до залежали стоки и безработица.

Независимо дали правителството е с дясна или лява идеология, ако неправителственият сектор, като цяло, желае да спести, да речем, 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), това означава, че балансът на правителственият сектор трябва да бъде в дефицит от 2% от БВП и не постигне ли 2% дефицит  (допускаме, че икономиката вече работи с пълен капацитет), ще се появи безработица и непродадени стоки и услуги.


Пример: Два крайни случая (А) и (Б), при които сме допуснали, че икономиката вече работи при пълна заетост (пълен капацитет):

Таблицата е взета от блога на проф. Бил Мичъл

И в двата случая правителството е удовлетворило желанието за спестяване на неправителствения сектор (да е в излишък = 2% от БВП), въпреки, че в случай (А) правителствените разходи възлизат на 90% от БВП на страната, а в случай (Б) те са едва 10% от БВП.

Изводът е, че всяко правителство, независимо от идеологическите си пристрастия, е в състояние да постигне пълна заетост. Въпросът е дали желае да го постигне или не, и ако не, тогава защо?

Хората решават на изборите колко голям да бъде публичният сектор. Оттам насетне, след като правителството се съобрази с тази политическа воля, то е в състояние винаги да поддържа пълна заетост и ценова стабилност.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Как Обама може да бие тавана на дълга и да стане герой (от Елен Браун)

На 3 ноември, американското правителство отново ще свърши парите поради изкуствено наложения от Конгреса таван на дълга. Това е третият път за 4 години, когато една екстремистка фракция води страната по ръба на фалита, за да извлича отстъпки, които почти не са свързани с бюджета.

сряда, 21 октомври 2015 г.

НАРАСТВАЩОТО НЕРАВЕНСТВО В РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОХОДИТЕ И БОГАТСТВОТО – 1% ПРИТЕЖАВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ОСТАНАЛИТЕ 99% (от проф. Бил Мичъл)



Когато говорим за неравенство, важно е да разграничим неравенството в доходите и нервенството в притежаваното богатство.

Заедно, те съставят един от най-ясните примери за това как неолибералните политически структури, в сила през последните повече от 30 години, се провалят и тласкат света към неустойчива развръзка, където само можем да гадаем как точно ще се прояви, но аз предвиждам, че ще бъде разрушително и противно, и ще се проточи, и няма да може да се разреши от самосебе си в нещо, което бихме харесали. 

събота, 17 октомври 2015 г.

АМЕРИКАНСКИЯТ ФЕДEРАЛЕН РЕЗЕРВ (ФЕД), КАКТО ВСЯКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА В СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИТЕМA, МОЖЕ ДА ОПРЕДЛЯ И ПОДДЪРЖА ЕДИНСТВЕНО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ (ЦЕНАТА НА ПАРИТЕ), НО НЕ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ (КОЛИЧЕСТВОТО ПАРИ В ИКОНОМИКАТА)

Де юре, Фед е агентът на Конгреса в издаването на банкнотите и вкарването на информацията (електронните импулси) в софтуера на паричната система на американския долар. Той е определен от Конгреса да върши това. Конгресът може да определи всеки, който си пожелае. Тук няма да говоря за това, че на практика (де факто) Уолстрийт, казва на Конгреса, какво да нарежда на Фед, но това е политически проблем.