вторник, 20 януари 2015 г.

НАРАСТВАЩОТО НЕРАВЕНСТВО – НУЖНИ СА ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРОМЕНИ – (от днешния блог на проф. Бил Мичъл)

PROF. WILLIAM MITCHELL


Понастоящем работя в Шри Ланка през много интересно време от историята на тази нация.

Преди 10 дни страната избра нов президент и отстрани цял орляк от длъжностни лица, които са били свързани с предишния диктаторски, и изглежда, доста корумпиран режим, който е имал железен захват в продължение на години.

Ежедневниците в Коломбо всеки ден разкриват корупционни схеми на миналия режим. Паспортите на някои от предишните длъжностни лица са конфискувани поради слухове, че други политици и семействата им бягат в Близкия Изток, за да избегнат прокурорско преследване. Направени са много арести, свързани с корупцията. Днешният вестник споменава, че предишното правителство е позволило на определено лице (добре известно на местните), което е било изобличено в корупция за милиарди рупии, да напусне страната, малко след като резултатите от президентските избори са били обявени.

В по-бедните страни корупцията е доста явна и често се провежда от военни режимии. В по-напредналите нации корупцията е финна и по-трудна за откриване.

На 19 януари Oxfam публикува последния си доклад за неравенството в разпределението на доходите – който разкрива корупцията и нейната первезна същност.

Tака нареченият сектор FIRE (секторите - финансов, застрахователен, недвижимо имущество) е най-често цитираният източник на богатство за милиардерите от списъка на най-богати в света, единият процент, притежаващ половината световно богатство. С други думи, богатството се е акумулирало чрез непродуктивни дейности.

Другите доминиращи сектори за генериране на богатство са фармацефтичният сектор и здравеопазването, които постигат изключително високи печалби и по този начин командват значителни ресурси, които използват за компенсирането на собствениците и инвеститорите си.

Какъв е проблемът?

Има два главни проблема: (а) икономически и (б) политически. Те са взаимно преплетени.

Ясно е, че неолибералната мантра “трикъл даун” (да дадем на богатите, за да създадат работа за бедните) не работи. Напротив – прави неравенството още по-остро. Нарастващото икономическо неравенство е лошо за икономическия растеж. То подронва възможностите на хората да инвестират в образование, което е най-надеждният източник за икономическото развитие (развитието на уменията).

В документ от 2014 г. Oxfam подчертава също и политическите усложнения – в много страни огромното неравенство е тревожно, поради гибелното въздействие, което концентрацията на богатството може да има върху равнопоставеното политическо представителство. Когато богатството хване държавната политика, правилата се изкривяват в полза на богатите, често за сметка на всички останали. Последствията от това включват ерозия на демократичното управление, разпадане на социалната тъкан и изчезването на равнопоставеността на възможностите за всички.

Във вчерашния си доклад Oxfam отбелязва допълнително, че секторите, които генерират щедростта, отиваща към най-богатите, също харчат “милиони долари” за лобирането на правителствата, убеждавайки ги да въвеждат политикически структури, които увековечават неравенството. Например “финансовият сектор е.... най-големият източник на дарения за политически кампании за партиите и кандидатите им”. След това, през 2013 г. “фармацефтичният и здравният сектор изхарчиха повече от всеки друг сектор в САЩ” за лобиране. Подобни тенденции се наблюдават и в ЕС. В периода, когато ЕБОЛА застрашаваше със световна криза, фармацефтичните компании изхарчиха 6 пъти повече за лобиране отколкото за подкрепа на борабата с ЕБОЛА.

Oxfam отбелязва, че “най-голямото нарастване на богатството между 2013 и 2014 г. на един-единствен милиардер от фармацефтичния сектор би могло да плати всички загуби в общото производство на Гвинея, Либерия и Сиера Леоне”. Oxfam ни казва също къде отиват тези лобиращи пари – до голяма степен за манипулаиране на правителствените разходи и данъчните промени, по начин, облагодетелстващ донорите.

Oxfam отбелязва:

“Лобирането по данъчните въпроси (в частност) може директно да подкопае обществените интереси, където намаляването на данъчното бреме за компаниите води до по-малко пари за предоставянето на жизнено необходими обществени услуги.”

Което е твърдение, изцяло купуващо самата неолиберална логика. Лобистите идват от сектори, които обвиняват правителството, когато става въпрос за фискалните дефицити и разходи, свързани с поддъжането на доходите и т.н.

Но наред със засилването на тази атака, те манипулират правителствата да предоставят такива обществени разходи под формата на корпоративни социални помощи, които отиват директно в собствените им джобове.

Това е дръзко лицемерие в изобилни количества. А останалите са, до голяма степен, мълчаливи, тъй като са повярвали в мита, че социалните помощи за бедните подкопават стимула и всички останали безсмислици.

Когато бях студент по икономикс, постоянно ни набиваха в главите, че разпределенията на свободният пазар са най-ефективните, защото те отговарят на предпочитанията на всички потребители. Още от самото начало на обученито ми за мен бе ясно, че тази система за разпределение, реагираща на харченето, ще изкриви разпределението в полза на тези, които харчат най-много.

Пазарът е управляван от гласуването с долари. Колкото повече харчиш, толкова по-голяма сила имаш. Така че дори и на най-елементарно ниво концепцията за свободния пазар е грешна. Такова нещо не съществува. Това са предпочитания, подплатени с пари, а не с някакви спящи желания, на които пазарът реагира, дори и в абстрактните теоритични модели.

Но тогава, след като веднъж реалността с неравенството се настави върху този разказ и видим масивните разходи, които са предназначени за лобирането в полза на определена политическа среда, която допълнително изкривява разпределението на пазара, разбираме, че концепцията за свободния пазар, която се преподава в програмите по икономикс по целия свят, е мит.

Тя е само удобна метафора, за да се създаде впечатлението, че всички ние имаме шанс, и че пазарът ще достави резултати според нашите усилия.

…….

Корупцията в Шри Ланка изглежда доста груба, което не означава, че не е невероятно рентабилна (за тези които се възползват от нея). Как е тя в сравнение с ЕНРОН или рейтинговите агенции, на които им бе платено, за да дадат най-висок рейтинг на финансовите продукти, които бяха боклуци, или пък със заговора на Голдман Сакс и гръцкото правителство за заблуда на Европейската комисия по време на преходния период за влизането на Гърция в Еврозоната? И безбройните други примери на корупция, които, заедно, допринесоха за Великата финансова криза от 2008 г.  и последиците след нея

Какво да сторим?

Знам, че ще има коментари относно нуждата да се изхвърли на боклука самият капитализъм, или че съм част от конспирацията на финансовия пазар и т.н., но не намирам тези предложения за много полезни.

Не подкрепям запазването на глобалния капитализъм и съм за колективната собственост, но мога да си пея такива лирични песни до утре, когато в същото време хората умират от глад в Африка и Азия и ще продължават да умират от глад.

Знам, че палиативните грижи поддържат системата, но предпочитам да мисля за решения, които ще помогнат днес, а не да си отпивам от капучиното и да разтягам локуми за абстрактното бъдеще.

Ясно е, че “финансовата дерегулация, изкривените данъчни системи и правила, улесняващи избягването на данъци, икономикса на ОСТЕРИТИ” и т.н. облагодетелстват богатите и позволяват увеличаващ се дял от националния доход да бъде иззет от работниците и служителите с ниски доходи, без да е настъпила фундаментална промяна в капитализма. Това също така бе направено чрез лобиране на правителствата, за да направят съответните промени в политиката.


……..

В периода след Втората световна война правителствата ясно посредничеха в класовата борба между труда и капитала. Политическата реалност принуди дори консервативните правителства да поддържат безопасни доходни защитни мрежи и да инвестират в общественото образование и услуги.

Една от главните причини, поради която неравенството намаля в периода след Втората световна война до към края на 70-те години бе поради това, че правителствата инвестираха в развитието на умения чрез формалното образование и тренирането.

Друга главна причина бе, че тези работници с новопридобити умения бяха в състояние след това да получат работа при заплата, която позволяваше по-пълното им участие в обществото.

Приложихме колективния подход за включване и заетост и не бяхме доволни, когато имаше нарастване на броя на съгражданите ни,  които бяха изоставени на гарата, когато влакът, в същото време, набираше скорост.

Прогресивната част от политиката трябва да изостави манията си относно пазарите и икономическата рационалност. Единствената причина, поради която правителството съществува е, за да действа като наш агент и да гарантира, че нещото, наречено икономика, работи за всички нас в ограниченията на околната ни среда.

Пълна безсмислица е нискодоходни групи да поддържат политически движения, които защитават политики, умишлено подронващи благосъстоянието на тези групи. В тази връзка Чаеното движение в САЩ са най-големите нещастници.

Издаващите националната валута правителства винаги са в състояние да намалят неравенството в доходите и богатството, ако съществува политическа воля за това. Като граждани ние трябва да лобираме нашите политици да сторят това.


1. Нужно е огромно насърчаване на общественото образование

Всички изследвания водят до заключението, че образованието е главно и ефективно средство за намаляване на неравенството.

То предоставя по-големи възможности на бедните хора за участие във формалната икономика. Води до по-висока производителност и високи реални работни заплати (високи тук означава в рамките на инфлационните ограничения).

То позволява на хората да се справят по-ефективно с променящата се технология, която в миналото може да е превръщала производствените им възможности в ненужни.

За правителствата не съществува никакво извинение за непредоставянето на нужните за образование фондове. През 80-те и 90-те години много от най-бедните нации бяха обект на т. нар. програми за структурни реформи, провеждани от МВФ като част от неолибералния план за извличане на излишъци за т. нар. първокласен свят. Това бе в ранните дни на нарастващото доминиране на неолибералната политика.

МВФ твърдеше, че ако правителствата намалят дефицитите (все същата стара песен), икономическият подем ще последва. Работил съм в няколко бедни страни и никога не съм видял да е последвал подем след остерити. В действителност винаги забелязвам точно обратното.

Програмите на МВФ се прицелват в правителствените разходи за здравеопазване и образование, налагайки на правителствата на най-бедните страни да намаляват разходите си точно в тези области.

След отпускането на заеми от МВФ на най-неразвитите страни, това допринесе за нисък икономически растеж, нарастване на неравенството в доходите и богатството. Това също доведе и до увличаващо се дългово бреме. Няма служител на МВФ, който да е изпратен в затвора заради нанесените вреди.

Децата в тези страни, които бяха оставени без пълно образование, сега са бедни възрастни, обикаляйки улиците в търсене на стотинки.

В резултат на всичко това неравенството нарасна.

2. Необходими са широкоразпространени програми за създаване на заетост

Игнорирайте приказките, че широкомащабни програми за заетост в обществения сектор са прахосничество. Моля прочетете блоговете ми - Boondoggling and leaf-raking … и The ultimate boondoggle courtesy of slack government policyза повече по въпроса.

Най-голямото прахосничество в историята е финансовата и законодателна  подкрепа, която правителствата предоставят на финансовия сектор.

Правителствата трябва да направят така, че всеки, който иска работа, винаги да има достъп до такава, дори и ако е работа в публичния сектор на минималната за страната заплата - Job Guarantee. Минималната заплата трябва да е поставена така, че да позволява смислен живот в рамките на социалните аспирации на нацията. Минималната работна заплата не трябва да е поставена в зависимост от аргумента за възможността за плащане от страна на частния сектор. Минималната работна заплата следва да бъде изявление на стремежите на обществото, а не на частните разходи и ползи за капиталистическия сектор.

Ако капиталистите не могат да си позволят да плащат поставената заплата, ще трябва или да инвестират повече в по-продуктивни мощности, или да спрат да съществуват като бизнес.

Моля прочетете блога ми Minimum wages 101 и Increase minimum wages and give job guarantees for the low paid- за повече дискутиране на тази гледна точка.

По принцип бедността е причинена от безработицата или липсата на достъп до доход. Ангажиментът за пълна заетост е най-съществената начална точка, ако желаем да намалим неравенството.

Аз отхвърлям прогресивното искане за безусловен базов доход, което само превръща хората, които желаят да бъдат продуктивни, в поддържани потребителски единици.

Моля прочетете блога Employment guarantees are better than income guarantees – за повече дискутиране на тази гледна точка.

3. Нужно е огромно преразпределение на националния доход

Работниците и служителите трябва да са в състояние да участват в растежа на производителността на труда чрез растежа на реалните работни заплати. За това съм писал много през последните 20 години; моля погеднете блоговете Redistribution of national income to wages is essential – за повече дискутиране на тази гледна точка.

4. Нужни са основни промени на финансовите пазари

В публичните си изяви винаги съм поддържал законодателни промени, които биха направили болшинството (около 98%) спекулативни финансови транзакции незаконни. Това би ограничило сериозно възможностите на богатите да разширяват богатствата си още повече за сметка на останалите.

Също бих национализирал банкирането – тема, за която ще пиша в бъдеще, тъй като сега работя повече върху операционния дизайн на една функционална банкова система. Моля прочетете следните блогове -

5. Промяна на политическите правила

Oxfam правилно отбелязва, че лобирането трябва да бъде по-прозрачно, изложено пред обществото и т.н. Трябва да се затворят международните дупки за избягване на данъците, а управлението на данъчната политика трябва да се промени.

Явно трябва да бъде забранено на всички политически партии да приемат пари от някого. Всички политически кампании би трябвало да се финансират от обществото и да бъдат поставени ограничения за това.

Медийните организации трябва да бъдат стриктно регулирани и глобявани в случай на сътрудничесто с политически партии.

Заключение

Това са реформите, които бих въвел в рамките на капиталистическата система. Всички те са икономически осъществими, в смисъл, че издаващото националната валута правителство е в състояние да ги финансира и да ги поддържа финансово.

Понастоящем те са политически неосъществими, което е мястото, където прогресивните аргументи трябва да се фокусират.

Но най-напред прогресивните трябва дa преодолеят своето мислене, а ла, TINA – There Is No Alternative (Няма алтернатива, бел.: на неолибералната политика), когато става въпрос за макроикономикс и да изоставят ортодоксалните идеи, които водят до ОСТЕРИТИ.

Твърденията им, че подкрепят данъчно обалагане, а ла, “Робин Худ” (например) като честен начин за набавянето на доход за харчене от страна на правителствата не е надежден прогресивен отговор.

1. Те трябва да застъпват тезата за заличаването на по-голямата част от финансовия сектор.


2. Те би трябвало да образоват обществото, че суверенното правителство никога не може да бъде ограничено от дохода, защото то е монополният издател на националната валута.

Източник: billy blog

Няма коментари:

Публикуване на коментар