понеделник, 31 март 2014 г.

KАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ПОНЯТИЕТО "ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ" И ЗАЩО ТАКЪВ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ В БЪЛГАРИЯ?

Общоприето е разбирането, че при парично-стоковите отношения икономическият растеж не може да съществува, без съответното нарастване на реалното парично предлагане.

Ние, познаващите идеите на свободните национални валути, знаем кой е монополният снабдител на всички останали с “пари” – националното правителство чрез своите разходи, а правилното количество “пари” в икономиката (това, при което имаме пълна заетост без инфлация) зависи от големината на данъците и от големината на желанието на хората за спестяване на “пари за черни дни”.

неделя, 30 март 2014 г.

МАЛКО ЗА БАНКИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМА


В днешната фиатна система при плаващи курсове, правителството издава "парите" - данъчен кредит. Обещанието от правителството е едно-единствено - то се е задължило да ги приема обратно като средство за погасяване на ДАНЪЧНИЯ дълг на населението.

събота, 29 март 2014 г.

ИНФЛАЦИЯ - ДЕФЛАЦИЯ

В съвременната парична система всеки разход (правителствен или частен) може да бъде както инфлационен, така и дефлационен в зависимост от полезността на резултатите от него за икономиката, а спестяването и погасяването на всеки данък, дължан към правителството - винаги са дефлационни.


Правителственият разход, направен за назначаването на безработните в една добре изградена постоянна правителствнена програма за гарантирана преходна заетост и осигуряващ фиксираната минимална за страната заплата по тази програма, е дефлационен, когато икономиката е в подем и има опасност от прегряване (инфлация) и инфлационен, когато икономиката е в спад и има опасност от прекомерно охлаждане (депресия).

петък, 28 март 2014 г.

Постоянната правителствената програма за гарантирана преходна заетост като стандарт за стойността на националната валута (“парите”)

Продължение на част 1 и част 2

“Сега, що се отнася до така наречените книжни пари, всеки знае, че книжните пари са парите на цивилизованите народи. Колкото по-нагоре вървим в цивилизацията, толкова по-малко същински пари виждаме. Всичко е банкноти и чекове. На какво са базирани? По принцип на два източника – човешката енергия и производствената земя. Човечеството и пръстта - те са истинските основи на парите.” От интервюто на Томас Едисон в “Ню Йорк Таймс” през 1921 г.

сряда, 26 март 2014 г.

Земята е кръгла, събудете се моля!

Ние, застъпниците на свободните национални валути, винаги настояваме, че износът е реален разход за една страна, а вносът реална придобивка. И винаги, когато хората чуят горното твърдение за първи път, остават малко втрещени. Но нека се замислим малко.

Реалното богатство на един народ е всичко, което произведе (за предпочитане при пълна заетост) и сам консумира + всичко, което другите народи са произвели и са му предоставили за негова собствена консумация (вноса) – това, което се налага на народа да произведе и изпрати за консумация от останалия свят (износа).

За да онагледи по-ясно твърдението, Уорън Мозлър, който е един от тримата съвременни пропоненти на Теорията на свободните национални валути, започна лекцията си онзи ден в Италия с един силно преовеличен пример:

"..Относно износа на една държава. Нека допуснем, че всичко, което една държава произведе, го изнесе напълно в чужбина. Всичко - храна, дрехи, услуги - в чужбина. И нека предположим, че в същото време не внесе нищо отвън. Какво става? Държавата е постигнала максимално възможния външнотърговски излишък и в същото време хората й умират от глад и студ.

вторник, 25 март 2014 г.

Истинска демокрация в една държава няма да има дотогава, докато гражданите й не осмислят същността на "парите"






Първобитните хора не са познавали и не са употребявали "пари". Не е имало парично-стокови отношения. Всеки е бил ангажиран с някаква своя работа – лов, бране на плодове, по-късно отглеждане на животни и т.н. – работа, която е трябвало да се свърши, за да се осигури физическото оцеляване. Някои от духовните си потребности първобитните хора са задоволявали като са рисували по стените на пещерите (също безплатно!). С други думи безработица при тях не е съществувала и всеки е вършел това, което е трябвало да свърши.

събота, 15 март 2014 г.

ТСНВ и България в предаването на Григор Лилов по СКАТ - 10:30 сутринта следващия четвъртък, 20-ти март

ВИЕ И ТЕЛЕВИЗИЯТА
Свободната икономика, свободните валути и България! Изход от сегашната ситуация и накъде върви страната, ако продължи по познатия път... 

Това е темата на предаване - на живо от 10:30 сутринта в четвъртък (20 март) по Скат (повторение в петък от 22:30). 
Водещ Григор Лилов, в студиото ще е Райчо Марков. 

И вие!

Чрез тази страница във Фейсбук, която ще бъде показвана в предаването с вашите коментари и въпроси. И чрез телефоните на живо в студиото. 0900-63-940, 02/87-560-87


сряда, 12 март 2014 г.

АРЖЕНТИНА - 2 графики

През април 1991 г. президентът Карлос Менем фиксира песото за щатския долар. Валутният борд пада през 2002 г., когато тогавашният им президент се спасява от офиса си с хеликоптер.

Икономическата политика е ръководена от идеите на “Вашингтонския консенсус” – това, което по-късно става известно под името “Икономически неолиберализъм”. Тази система включва програма за масова приватизация и дерегулация на законите, свързани с трудовото право (разбирайте орязване правата на профсъюзите и трудещите се), за да се привличат чужди капитали и да се финансират дефицитите.


Растеж на БВП на Аржентина за периода 1990 – 2010 г.
(Забележка: най-ниската точка - когато бордът им се срива)


Ставка на безработицата в Аржентина 1980 – 2013
(Забележка: най-високата точка - когато бордът им се срива)

неделя, 2 март 2014 г.

Защо Трети март ни разделя?...

Цитат на деня / Quote of the day



"Когато човек има пари в джоба си, започва да оценява мира по-високо."

Джо - героят на Клинт Инстууд в "За няколко долара повече", след като прибра плащане от $500 и отказа да ходи да се бие.

***

"When a man's got money in his pocket, he begins to appreciate peace."


Joe – Clint Eastwood character in “A Fistful of Dollars” after he got $500 and refused to continue fighting.


Когато нямаме какво да губим