събота, 8 ноември 2014 г.

ГЛАВА 7 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМА: КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ И ВЪЗХОДА НА КАПИТАЛИЗМА

Бележка: 
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков

Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория
глава 1                                                    глава 6
глава 2                                                    глава 7
глава 3                                                    глава 8
глава 4                                                    глава 9
глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика
глава 11                                                                      глава 19
глава 12                                                                      глава 20
глава 13                                                                      глава 21
глава 14                                                                      глава 22
глава 15                                                                      глава 23
глава 16               
глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика
глава 18                       глава 24
                                     глава 25
                                     глава 26                   

Съавторите на учебника - професорите по икономикс - австралиецът Уилиям (Бил) Мичъл и американецът Рандъл Рей:

WILLIAM MITCHELL

L. RANDALL WRAY
7. КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ И ВЪЗХОДА НА КАПИТАЛИЗМА

7.1. Въведение в монетарния капитализъм
7.2. Първобитнообщинно общество
7.3. Робовладелство
7.4. Феодализъм
7.5. Бунтове и преход към капитализъм
7.6. Капитализъм
7.7. Монетарен капитализъм
7.8. Глобален капитализъм
7.9. Икономически системи на бъдещето?



В тази глава ще изследваме накратко, какво прави капитализма различен. Важно е да се разбере, че хората невинаги са организирали икономиките си около парите. През по-голямата част от човешката история икономиката е оперирала или изцяло без пари, или с пари, които са играли сравнително незначителна роля в продоволствения процес. Както и да е обаче, със зараждането на капитализма, няма да сгрешим, ако кажем, че парите заемат доминираща роля.

Употребата на парите не бива обаче да се свързва единствено с капиталистическата икономика. Парите съществуват от поне 4 000 години, докато зараждането на капитализма може да се проследи назад във времто някъде до към средата на хилядолетието. Трябва да се знае, че всъщност произходът на парите е неизвестен и може би никога няма да го узнаем, но няма никакво съмнение, че парите са били използвани в течение на хилядолиетия преди капитализмът да замени феодализма.

7.1. Въведение в монетарния капитализъм

Днес всички от най-големите народи имат икономически системи, които отговарят на общата форма, наричаща се капитализъм. Понякога тези системи неправилно са наричани “пазарни системи” – термин, който е както твърде общ (пазарите предшестват капитализма с хиляди години), така и ограничен (докато пазарите определено са важни за капиталистическите системи, те са само част от икомомиката). Те са наричани също “смесени икономики”, за да се покаже, че правителственият сектор, както и частния сектор, също е важен в икономическите процеси. Малко по-техническо описание, използвано от някои икономисти е “монетарна производствена икономика”, което хваща основната цел на производството за печалба, деноминирана в паричната единица. Докато това насочва вниманието към важността на парите и мотива за печалба, то, изглежда, че отново пропуска ролята, играна от правителството, което не работи за монетарна печалба. Поради тази причина простият термин капитализъм изглежда по-удачен за нашата цел.

Не би трябвало да се мисли, че има само една монолитна форма на капитализъм – версията - “един номер за всички размери” с прецизно очертани институции, правила на поведение и отредени роли за правителството и другите сектори. Капитализмът има широка гама от форми – от система, изградена, до голяма степен, от малки по мащаб фирми, използващи прости инструменти с повечето от производството, насочено към домакинствата, до система, използваща модерно широкомащабно индустриално производство с буквално хиляди работници с високи умения, организирани в профсъюзи във всеки завод. Капиталистическите фирми могат да оперират под ограничението на жестока конкуренция, където единият изяжда другия или пък да са организирани в големи картели, които внимателно контролират конкуренцията по взаимоизгоден за тях начин. Капитализмът може да бъде “подъл”, както е обрисуван в произведенията на Чарлз Дикенс, където повечето семейства са водели мизерно съществуване при ниски работни заплати и дълги часове труд. Или пък може да бъде щедър – където работната сила е организирана в силни профсъюзи, изискващи добри условия на работа, адекватно заплащане и мрежа от социална осигуреност, която се грижи за възрастните, недъгавите и децата. Капиталистическите системи могат да работят добре, с нарастващ стандарт на живот за болшинството от хората, а могат и да се сриват във велики депресии, както направиха през 30-те години. Накрая, капиталистическите системи могат да имат големи правителства, които активно контролират икономиката в полза на болшинството от населението или пък могат да имат “съкратени” неолиберални правителства, които обслужват силните и богатите, дори когато безработицата и бедността нарастват. Можем да кажем, че съществуват много “капитализми”, а не само един-единствен вид капитализъм.

Накрая, дори и ако признаем, че има много форми на капитализъм, еднакво важно е да проумеем, че капитализмът в никакъв случай не е единственият вид икономическа система. Както дискутираме в следващите подсекции, хората са живели в други видове системи, а в бъдеще биха могли да изберат да живеят в неизвестни досега системи.

7.2. Първобитнообщинно общество

Това не е място за подробен анализ на историята на развитието на капитализма, но ние ще предостави кратко описание. Започваме с кратко изследване на другите основни форми на икономическа организация. Исторически хората първо са живеели (и за най-дълъг период) в племенни общества. Както местните американци, така и местните австралийци живеели в различни племенни форми на организация по времето на нашествието на европейците. По същия начин, преди няколко хилядолетия, са жвеели и всички европейци до възхода на Гърция и Рим.

Докато е вярно, че има много форми на племенни общества, можем все пак да ги обобщим, тъй като те имата много общи характеристики. Първо, племената оперират като егалитарни, комунни, основани на рода организации. Членовете на племето са кръвно свързани с правила относно браковете, приемането на нови членове, които не са родствено свързани и изключване от общността. Обичайно племенното общество е било матриархално (наследствената линия е майчината и след брака мъжът е отивал в семейството на жената), въпреки че е имало също и примери на патриархални племена (наследствената линия е тази на мъжа, след брак жената отива в семейството на мъжа). (Възможно е патриархалните практики да са дошли по-късно.) Егалитарно е това общество, в което членовете имат равни права и задължения, въпреки че би могло да същестуват различия, свързани с пола и възрастта. Трябва да се отбележи също, че някои племенни общества са практикували и робовладелството (обикновено пленени врагове са били превръщани в роби, убивани или приобщавани), така че егалитаризмът не се е прилагал за някои хора на племето. Накрая, комунално общество е това, при което производството и разпределението се прави от всички членове според добре определени правила на участие. С други думи, индивидът (или отделното семейство) не би могъл да решава какво да се произведе, как да се произведе и кога и как да се консумира продукцията. Вместо това, племето решава какво да се произведе, как да се произведе и как да се разпредели сред членовете на племето. Тези решения следват обичая, въпреки че с времето се правят промени. Великата антропологистка, Margaret Meade, наблюдава приетите от едно племе сложни правила относно разпределението на месо след лов и на реколтата от земеделието: тук ще има цитат

Съществуват някои спорове относно възможността, че племенното общество е използвало практики, които са наподобявали пазарната дейност. Съмнително е, че пазарите са били използвани вътре в рамките на племето, тъй като производството и разпределянето са следвали комунната практика. Отделният индивид не би решил да произвежда нещо, за да го продаде или формално да го размени за нещо с друг производител в същото племе. Добре известно е обаче, че членовете на племенното общество са имали сложни церемонии на обмяна на подаръци (нещо като даването на коледните подаръци), но разменяните неща обикновено са имали малка практическа стойност. Най-вероятната причина за тези церемонии е била да сплотява членовете на племето и да засилва социалните връзки. По-нататък, обичайно е било да се предложи подарък на семейството на булката при сватбените церемонии – често наричано “цена на булката”. Както и да е обаче, да се разглежда това като пазар, на който един купува жена, със сигурност изглежда погрешно, както ако разглеждахме размяната на коледни подаръци като пазарна дейност.

Може би дейността, която се доближава най-много до това, което бихме могли да разглеждаме като “пазарна” размяна, е практиката на даването на подаръци между племената. Някои изследователи твърдят, че има примери, където такива размени са включвали търговия на полезни неща, които получаващото племе не би могло да получи по друг начин. Например едно племе, което живее в тропическа гора, би предложило продукти, които могат да бъдат произведени единствено от ресурсите на тропическата гора, докато друго племе, живеещо на открити пространства, предлага производени от тази околна среда неща. В този случай размяната на подаръци е взаимноизгодна, в смисъл че тя подобрява жизнените стандарти на племената, докато в същото време подобрява и социалните взаимоотношения между двете племена (намалявайки войните). Някои могат да оприличат това като пазарна размяна без участието на пари, наричано бартер. Дори и така, явано е, че повечето от провизирането е осъществявано чрез общо производство и разпределение, невключващо пазарите, и че в племенните общества няма нищо, което да се доближава до пазарите с продажби и покупки, използвайки дългове (IOUs), деноминирани в счетоводна парина единица.

7.3. Робовладелство

Отбелязахме, че робството е съществувало в някои племенни общества. Съществуват също цели икономики, които са базирани на робовладелството, където голяма част от производството на средствата за съществуване се осъществява от робите. Относително неотдавна добре известно робовладелско общество е съществувало в южните щати на САЩ - до Гражданскат война през 60-те на миналия век. Вероятно судентите са запознати също с робовладелските общества на древна Гърция и Рим. Решенията за производство са правени главно от робовладелците, които притежават също и това, което е произведено от робите. Робите са били купувани и продавани на пазара, въпреки че може да е имало закони, управляващи третирането на робите и семействата им. Обикновено произведеното от робите е потребявано главно от робовладелеца и е отивало за преживяването на робите, въпреки че робската продукция може също да се използва за доставки на стоки и дори услуги, продавани на пазара.

Както при племенното и капиталистическото общество, съшествуват различни форми робовладелско общество. Някои са много по-сурови в третирането на робите; някои позволяват свобода на робите или поне на техните деца. Някои позволявали на робите да придобиват свобода и да се радват на човешки права, на които се радват другите членове на обществото. Версията на робовладелството в САЩ е била изключително отвратителна, защото е била комбинирана със злостен расизъм, отричащ това, че черните дори биха могли да бъдат хора. За разлика от САЩ, робовладелството в древните общества не е било базирано на расизма, така че освободените роби са могли да придобият граждански права.

Все пак, най-важното относно робовладелското общество е, че то е работело за облагодетелстването на робовладелците, които са относително малко на брой, и че много по-многобройните роби знаят, че животът им би могъл да се подобри чрез революция и еманципация. Дори и при най-леката форма на робовладеското общество е нужно насилие, за да може то да съществува. След това, тъй като повечето от облагите отиват за робовладелците, за робите не съществува голям стимул да увеличават производителността и производството. Нужно е надзирателство, за да се подсигури поне минимално работно усилие. Технологичният напредък има тенденцията да е бавен – както поради това, че робите нямат голям стимул или възможност да правят иновации, така и поради това, че по-сложните средтва за производство обикновено са по-лесни за чупене и по-скъпи за ремонтиране. Робовладелските общества са слаби по природа и са обект на възстания (много студенти ще си спомнят името на най-известния роб, повел възстание – Спартак). Когато са обект на военно нападение, робовладелските общества не могат да въоръжат робите поради страха, че оръжието ще се насочи срещу робовладелците. След това, вероятно е, че робите ще използват възможността от военното нападение, за да започнат свой собствен бунт. Поради тези причини робовладелските общества са склонни на нестабилност.

7.4. Феодализъм

Повечето студенти са поне малко запознати с друга важна икономическа система, наричана феодализъм. (В Западна Европа феодалният период, повече или по-малко, се свързва с периода, наричан “средновековие”, но е по-точно да използваме термина феодализъм.) Рицари и замъци, господари и селяни, битки с мечове и рицарски турнири са част от западните познания, предавани от поколение на поколоние. Западна и източна Европа, както и Китай и Япония – всички са имали дълъг опит със своите си версии на феодалното общество. В Западна Европа феодалното общество възниква след разпадането на Римската империя през пети век преди новата ера и трае хиляда години, въпреки че институциите му започват да се разпадат към 11-ти век,  когато зараждащият се капитализъм започва да заменя феодализма от 13-ти до 17-ти век (в зависимост от региона). Както в повечето случаи, не може да се постави точна дата на началото на икономическата система, нито пък на нейната смърт. И както винаги, съществуват различни версии на системата, която наричаме феодализъм.

За западна Европа най-характерната форма достига върха си от 7-и до 11-ти век. Двете главни класи са феодалите и крепостните селяни. Крепостните селяни са имали права, основани на обичая и обработваемата земя, с периодично преразпределение на земята сред селяните (за да се отразят промените в големината на семейстото, плодородността на земята и т.н.). Откакто свят светува претенции за земя винаги са съществували – може би от преди римско време, времето на племенните общества. Засаждането и прибирането на земеделски култури обичайно е ставало на комунна основа (обичайно за племенното общество), но всяко семейство е получавало от роденото от земята, към която са били прикачени. Правото за обработване на земята не би трябвало да се бърка със съвременните концепции за собственост на земята – тъй като семействата не са могли да “отчуждат” (продадат) земята. В действителност дадено семейство би могло да напусне региона и поколения по-късно негов наследник би могъл да се върне и да претендира за правото да обработва земята на основата на древния семеен обичай. По-нататък, дори много по-късно, след като се е развил пазар на земята, наследници понякога биха се завръщали и успешно оспорвали връщане на земя, върху която са имали обичайно право. Институцията на частната собственост върху земята не съответства на феодалната система и в действителност, веднъж изградена, частната собственост върху земята ще помогне за разпадането на феодализма.

Относително малката висша класа се състои от феодалните владетели. В някои случаи те също са имали право върху земята в региона, идващо от обичая. Тъй като господарите са били господари и не са работели, от крепостните селяни се е очаквало да работят и земята на госпдаря и да му предоставят продукцията. Трудът, необходим за обработването на земята на господаря, се е наричал “рента” – заплащана под формата на труд. В други случаи феодалите не са имали право върху някаква земя, но вместо това са упражнявали право, основано на традицията, върху част от произведеното от всеки селянин. Тази част също се е наричала “рента”, изплащана във формата на селскостопанска продукция. Рицарите и другите войни, които са полагали клетва на вярност към феодалите, прилагат тези обичаи чрез заплахата от употеба на сила. Те са служили на феодалния господар при събирането на рентата, била тя във формата на рента или селскостопански продукти. Много студенти знаят историята за Робин Худ и бандата му от свети хора, и злият феодал на Нотигам. Оригиналната версия датира от феодални времена с Робин вземащ от господарите, сражаващ се с техните войници и подкрепящ крепостните селяни – обирайки богатите, за да дава на бедните. По-късната версия е адаптирана, за да включи нарастващата сила на кралете, добавяйки “добрия” Крал Ричард.

Плащането на рентата често се изразява като размяна, при която селяните купуват “защита” от феодалния господар. Донякъде това е било вярно. Феодалният господар ще използва въоръжените си сили, за да попречи на други феодални господари да събират рента от “неговите” крепостни селяни. Както и да е, основната “защита”, която селяните са получавали от своя собствен феодален господар и неговите рицари, прилича повече на защитата, която собственикът на магазин купува, за да бъде “пазен” от мафията. Ако собственикът на магазина не плати, мафиотът му чупи крак, заплашва семейството му и подпалва магазина. Но плащането на “пари за протекция” гарантира, че мафиотът също ще попречи на други гангстери да се опитат да получат плащане за “защита”. По същия начин, ако селянинът откаже да плати рента, рицарите биха атакували; ако селянинът заплати, рицарите ще го защитават от нападенията на други рицари. Селяните биха били по-щастливи без нуждата от “протекция” от феодалните господари и рицарите, точно както собственикът на бизнеса би бил по-добре без съперничещи си мафиотски групи.

7.5. Бунтове и преход към капитализъм

Отново, както в случая с робовладелството, за крепостните селяни не е трудно да стигнат до извода, че ще са по-добре без феодалните господари. Затова, точно както при робовладелското общество, е имало постоянни робски възстания, така и крепостните селяни периодично са възставали срещу феодалните господари. Най-известните възстания в Западния свят стават през 1381 г. и са умерено успешни в извличането на отстъпки от феодалите. (Филмът “Смело сърце” изобразява селско въстание, което е също и националистическо, тъй като селяните се опитват да изгонят чуждите господари и техните армии.) До тогава вече са били възникнали много промени в същността на европейския феодализъм. Една от важните промени е все по-честата практика на плащане на рентата под формата на парично деноминирани задължения (IOUs). Друга промяна, която вече е настъпила до времето на бунтовете от 1381 г., е развитието на признаването на собственост върху земята – движейки се към отчуждаването на земята. Това, съчетано с движението за обсебване на земята, помага за приключването на феодалната система в Европа.

Движението за обсебване на земята е добре известно на студентите. Първоначално, част от земята на всяка област е запазена като обща, съдържаща гори, пасища, водни площи и друга необработваема земя. Общата земя е била важна за семействата на крепостните селяни като източник на дървен материал за строителството и за отопление, за дивеч и за тревопасния им добитък. Както и да е обаче, постепенно феодалните господари започват да предявяват претенциите си и към общите земи, използвайки заплахата от употреба на сила, за да отстранят селяните. Феодалите също предявяват претенция и върху дивеча и другите ресурси на общите земи. (Разбира се, Робин Худ е живял незаконно в гората на феодала, взимайки дивеча му и атакувайки каляските на богатите, когато те се опитвали да преминат през гората.) Обсебването на общата земя превръща и без това трудния живот на селяните в непоносим – вече не им е позволено да продължават да допълват храната си с дивеч, не могат да събират дърва и да си пасат добитъка на общите земи. В резултат на това някои от тях започват да търсят платена работа, за да си помогнат на мизерното земеделско производство. Някои дори продават земята си и спират завинаги да се занимават със земеделие. Полученото от заплати и продадената земя често свършва в ръцете на феодалните господари, тъй като селяните изплащат неплатените отпреди ренти.

Както можем да видим, части от икономиката стават все повече монетаризирани едновременно с разпадането на феодалните отношения. Работата срещу заплата става по-разпространена. Плащането на рентата в парична форма, вместо във формата на труд или селскостопанска продукция, става по често. Земята се купува и продава, измествайки по този начин обичайното право върху земята. По същото време градовете стават по-важни, привличайки като магнит селяните, които изоставят земята. В градовете човек може да намери позиция като чирак в занаятчийска работилница, научавайки умения за производство на мебели, сребърни накити или обувки. С късмет и здрава работа той може да напредне и да стане майстор. Поради специализацията пазарите стават все по-важни – майсторът ще произведе обувки за пазара и ще използва полученото от продажбата им за купуване на храна и други необходими стоки, а дори може би и за някои луксозни стоки. Селяните също могат да продадат част от производството си, плащайки парична рента и вероятно купувайки някои потребителски стоки, които преди сами са изработвали (или които преди не са употребявали). Пазарите и парите стават все по-важни.

В допълнение на движението за обсебване на земята се използват и други тактики за отстраняване на селяните от земята им. Някои са били изгонвани чрез нападения на армии от феодални господари и рицари. Други земи са измествани чрез присвояване на земята от Католическата църква (Католическата църква е била до тогава най-големият “феодален господар”, контролиращ и събиращ рента от огромни области. След пререкание с Ватикана, крал Хенри VIII конфискува земята на църквата в Англия). Някои напускат “доброволно”, защото вече не могат да издържат семействата си, други губят земята си на кредитори поради много натрупани дългове. Освободената земя тогава може да се укропни, по-специално за пасища на овце, какъвто е случаят в Англия и Шотландия. Вълната се изпраща в разрастващата се текстилна индустрия. В същото време отсранените селяни трябва да намерят алтернативен начин за препитание, така че много стават работници, работещи в същите тези производствени индустрии. Така изваждането на земята от феодалната подредба същевременно създава работна сила за зараждащия се капиталистически сектор дори и чрез освобождаването на земята за производство на селскостопански продукти, насочени за капиталистическо производство, а оттам и за пазарите.

Постепенно виждаме трансформация на икономиката към нещо, което изглежда много по-познато: заетост, предлагано на пазара производство, градове, дори фабрики. Вместо икономика, базирана на феодал и селянин, виждаме работници и техните работодатели, капиталистите. Дори и в аграрните области – предимно феодални в миналото – виждаме собственици на земя, наемащи труд срещу заплата, за да обработват полята, и за да се грижат за стадата. Нарастваща част от производството отива на пазара. Произведената за пазара продукция търси печалби, измерени в смисъл на парична единица. Докато пазарите и деноминираните в пари и в парични задължения продажби са с хилядолетна история, преди те никога не са доминирали икономиката. Издръжката на повечето хора в предишните столетия и хилядолетия не е зависяла от производството за продажба на пазара. Повечето от потреблението е било задоволявано от директоното производство на самия потребител (или неговото по-широко семейство). С разпадането на феодализма, всичко това започна да се променя бързо.

7.6. Капитализъм

Капиталистическият начин на производство е напълно различен от всички предишни икономически системи. Повечето от производителите (работниците) не притежават нещата, които произвеждат и те работят с инструменти и машини, притежавани от други – капиталистите. В действителност повечето от работниците не биха могли изобщо да произведат нещо, ако не работят за капиталистите, тъй като нямат достъп до необходимите инструменти и машини.

Това е много различно от феодалната система, където селяните са имали обичайно право върху земята, която по необходимост е предназначена за селскостопанско производство. Работникът няма право върху средствата за производство, откъдето следва, че няма средства за осигуряване на издръжката си, освен ако не убеди собственика на средствата за производство (капиталиста) да го наеме срещу заплата. Това дава достъп до средствата за производство, а заплатата предоставя достъп до средствата за преживяване. Няма гаранция, че работникът ще получи работа и няма гаранция, че дори и да получи такава, заплата ще бъде достатъчна за закупуване на нужните средства за препитание, нужни за добър стандарт на живот.

Докато е вярно, че робите в робовладелското общество също е трябвало да работят за някого, по принцип, те не са притежавали уредите, които са използвали и не са притежавали произведеното от тях, но въпреки това никога не са били безработни.

Ако собственикът не се нуждае от даден роб, робът е продаван на някого, който се нуждае от него. След това, обикновено робът не може да “спре да работи” и да си потърси друг собственик. Нормално работниците са свободни да напуснат работата си и да потърсят друга работа, но те могат да станат безработни, защото не могат да принудят капиталистите да ги назначат. В “подлите” капиталистически системи безработните и семействата им биха умрели от глад. За разлика от това, в робовладелското общество, рационалният собственик на роби би предоставил поне минималните за живот неща, за да защити “инвестицията” в човешката си собственост. Все пак “робството на работната заплата” (да работиш за заплата) със сигурност е по-добро, отколкото истинското робство, където хората са снижени до статут на собственост на други.

С течение на времето всички общетсва преминават през промени – обичаите и вярванията се развиват; технологията, включително и ноу-хауто, се променят и подобряват; животинската сила заменя човешката, а след това пък тя е заменена от силата на машините; видовете продукти и начина на тяхната употреба се променя; населението мигрира; цивилизации процъфтяват и след това загиват. Както и да е обаче, при капитализма темпът на промяна се ускорява изключително. При всичките други форми на икономическа организация се е очаквало децата да водят живот не много по-различен от този, воден от техните родители, баби и дядовци и дори пра-родители. По принцип икономически растеж (в смисъл на производство на стоки и услуги) има постоянно, но е толкова бавен, че едва е бил забележим. Капитализмът променя всичко това. Докато определено не е вярно да се каже, че капитализмът винаги и навсякъде подобрява стнадарта на живот, при него съществува по-дългосрочна тенденция към увеличаване на общото производство, което не можем да прненебрегнем. В един съвсем реален смисъл, цялата дисциплина икономикс е създадена с възхода на капитализма, за да се изясни тази нова форма общество, която постоянно се променя. Често стандартът на живот на децата е много различен и определно децата биха срещнали цяла гама от нови продукти и стилове, и работни места, които са били немислими за родителите им само допреди 20 години. Капитализмът представлява социална революция и в действителност е институционализацията на механизмите, които осигуряват продължителна промяна при сравнително бързи темпове. Днес за нас е много трудно да осъзнаем колко бързи са сегашните темпове, ако ги сравним с опита на всички генерации отпреди възхода на капитализма. Днес все още има живи хора в Австралия и Америка, които на младини са пътували главно с каруци, теглени от коне, и които са живяли в бараки без радио (и телевизия!). Както и да е обаче, не би трябвало да се заблуждаваме да мислим, че бързите темпове на промяна са ограничени до последното половин столетие. Подобен темп на промяна съществува и в ранните дни на капитализма. Употребата на термина “индустриални революции” (множествено число, защото е имало повече от една) отразява възприеманото темпо на промяна – толкова бързо, че наподобява революция. Дори и тези велики критици на капитализма като Карл Маркс и Фридрих Енгелс признават, че капитализмът “отприщи силите на производството”.

През краткото си управление от 100 години буржоазията създава по-големи и по-колосални производствени сили отколкото всички предишни генерации взети заедно. Подчиняване на природните сили на човека, машини, прилагане на химията в индустрията и селското стопанство, параходна навигация, железопътен транспорт, елктрически телеграф, прочистване за цивилизацията на цели континенти, канализиране на реки, цели населения изникват магически от земята. Само столетие по-рано дори не е предчувставно, че такива производствени сили дремят в скута на социалния труд.

Тези думи са от Комунистическия манифест, който прокламира: “Оръжията, с които буржоазията повали феодализма, сега са обърнати срещу самата буржоазия. Но не само че буржоазията изкова оръжията, носещи смърт на самата нея, тя създаде също хората, които владеят тези оръжия – съвременната работническа класа – пролетариата.” Преди да насочим вниманието си към “смъртта на капитализма”, нека разгледаме някои детайли на капиталистическата система, в която живеят повечето от хората по света днес.

7.7. Монетарен капитализъм

Капитализмът е много различен от предишните икономически системи поради неговата основно монетарна същност. Загатнахме, че парите и пазарите предхождат капитализма от много време и ще представим кратка история на парите в по-късна глава. Но важното относно капитализма е, че целта на производството е различна. Във всички предишни икономически системи непосредствената цел на производството е да генерира реални стоки и услуги за консумация – от производителите (членовете на племето, робите, крепостните селяни) и от другите (феодалните владетели и техните рицари, кралете и кралиците, робовладелците, църковните служители и т.н.). Вярно е, че част от произведеното винаги е взимала форма на “инвестиции” – оръдията на труда, машини, инфраструктура, които са използвани в бъдеще за производството на стоки и услуги за потребление. И в зависимост от уредбата, някои стоки са били произвеждани за продан на пазара. Както и да е, болшинството от продукцията никога не е отивала на пазарите, а е била за директно удовлетворяване на нуждите на племето, крепостните селяни и господарите на феодалното имение или на робите и робовладелците. И повечето от стоките и услугите, консумирани от производителите, не са се купували на пазарите. Капиталистическият начин на производство се предприема обаче с цел да се постигнат монетарни печалби. Вярно е, че произведените стоки и услуги ще се консумират (или ще образуват част от производствените възможности за използване за бъдеща консумация), но това се осъществява единствено, след като те са продадени.

По-нататък, производство въобще не се осъществява, ако капиталистът не вярва, че стоките и услугите няма да могат да се продадат на печеливша цена. Независимо колко много населението може да се нуждае да консумира или иска да работи, производство няма да има, ако не се счита, че ще е печелившо. По-рано обяснихме, че тъй като капиталистите притежават повечето от средствата за производство, дори и ако болшинството от населението силно желае да произвежда необходимите за живот неща, производство не може да има, освен ако малката група, притежаваща средствата за производство, не желае да произвежда. Това желание, от своя страна и до голяма част, е определено от очакваната печалба.

Не само че парите са целта на производството, те също са необходими, за да се даде възможност за започване на производството на първо място. Маркс описва отлично последователността на капиталистическия производствен процес като Пари - Стока - Пари’. Производството започва с използването на монетарни задължения, използвани за закупуването на всички нужни за производствения процес неща, включително оборудване, суровини и труд. Това е предствено от инициала “Пари". От своя страна производственият процес дава като резултат “търговски стоки”. Търговските артикули са стоки и услуги, които ще бъдат продадени на пазара. Те включват продукция, продадена директно на потребителите, както и продукция, продадена на други фирми, за да бъде използвана в други производствени процеси. Ако всичко се движи според замисъла, стоките и услугите ще се продадат на достатъчно висока цена, за да се извлече печалба. Това изисква общата стойност на парични задължения, получена от продажбите (Пари’) да е по-голяма от общата стойност на паричните задължения, използвани в производствения процес (Пари). Тоест, печалбата изисква: Пари’>Пари. Можем да видим, че пред производствения процес съществуват две основни бариери, които трябва да бъдат преодолени: първата, капиталистът задължително трябва да се сдобие с парични задължения (Пари), за да започне производство и втората, капиталистът трябва да вярва, че продажбите на произведеното ще генерира монетарна печалба (Пари’>Пари). Всяка една от двете бариери могат да не позволят осъществяването на производство.

7.8. Глобален капитализъм

С развитието на капитализма все повече от производствения процес отива на пазара. В ранните дни на капитализма семейството на работника произвежда голяма част от консумираната от семейството храна. Млякото и маслото идват от семейната крава; градината му произвежда зеленчуцити; а яйцата идват от собствените кокошки. Голяма част от облеклото и покъщнината се прави от всяко домакинство. Малко услуги са били закупувани на пазара. Както и да е, за капиталистическата форма на производство е присъщо постоянното разрастване в нови области. Днес в модерните капиталистически страни храната идва главно от глобалния аграрен бизнес, облеклото е произвеждано от огромни конгломерати, използващи евтин труд в Азия, а много от услугите, които преди домакинствата обикновено сами са произвеждали, сега са купувани на пазара. Например днес в повечето предградия в САЩ, дори семействата от работническата класа наемат фирми за поддържане на тревата в дворовете им - услуга, която преди няколко поколения се е купувала единствено от богатите. Капитализмът не само става по-интензивен, в смисъл че постоянно се разширява и достига нови пазари вътре в нацията, но също и става и по-обширен, тъй като покрива цялото земно кълбо и въвлича всички народи в капиталистическия начин на производство. Възникнал преди по-малко от 500 години в северна Европа, днес капиталистическият начин на производство доминира производството почти навсякъде в света.

Както и да е обаче, значението на капиталистическото производство не трябва да се преувеличава. Дори и в най-развитите нации, като САЩ и Австралия, много от производството, което е от абсолютна значимост за социалното оцеляване, се осъществява извън капиталистическото предприемачество. Първо, домакинствата все още произвеждат много от стоките и услугите, нужни за подддържането на семейството: отглеждане на деца, готвене на храна, рутинна поддръжка на домовете, градинарство, финансови услуги (балансиране на семейните сметки), забавление (игра на асоциации например) и т.н. Дори и ако повечето от тези неща могат да се закупят на пазара, семействата различават разликата в качеството им и те обичат да работят заедно. Вероятно възпроизвеждането на здрави семейства изисква голяма част от семейния живот да бъде запазена извън достига на предприятията, работещи за печалба. Второ, както навсякъде в този текст наблягаме, много от производството е по-добре приспособено за обществено организиране и предоставяне вместо за производство с цел печалба. В последните години съществува силен натиск от страна на неолиберални политици и тинк-танкове за “съкращаване” на правителството, като или се изоставят неговите отговорности, или услугите му се предоговорят за вършене от частни фирми, работещи за печалба. Това се оправдава от твърдения, че частните фирми са “по-ефективни”, и че пазарът произвежда правилните “стимули”. В някои случаи това вероятно е вярно, но в много други отваря вратата за злоупотреби, шуробаджанащина и корупция. След това, тъй като частните фирми търсят печалба, те предоставят стоки и услуги единствено на тези, които имат готовност да платят и могат да си позволят да платят. Поради тези причини винаги ще има място за производство извън пазара – от семействата, от правителството и от нестопанските обществени организации, за да могат да се посрещната нуждите, които не са удовлетворени от производството за печалба.


7.9. Икономически системи на бъдещето?

Всички икономически системи се развиват, но посоката на промяната не е възможно да бъде предсказана. Можем да сме сигурни, че след 100 години икономиката ще изглежда различно, но не знаем по какъв начин различно. От гледната точка на началото на 21-ви век, взетата от капитализма форма в основните развити страни изглежда екологично и социално неустойчива. В глава 24 ще изследваме някои от проблемите, свързани с устойчивостта на околната среда. Глава 14 ще изследва някои от социалните проблеми – особено безработицата, неравенството и бедността, които са резултат от начина, по който модерните икономики днес функционират. Без съмнение капитализмът ще продължава да се променя, а информираната политика може да реши тези видове проблеми. Както и да е, много критици на капитализма, сегашни и исторически, предвиждат деня, когато капитализмът ще бъде заменен от алтернативни икономически (и социалнополитически) системи. Ще очертаем накратко две такива системи: социализма и комунизма. Ще откроим това, което ги отличава от капиталистическите икономически системи и една от друга. Нашите определения следват тези, които обикновено се употребяват от основните адвокати на такива системи. Както и да е, трябва да отбележим, че това, което следва, е, по необходимост, предположение, тъй като описваме вероятни бъдещи икономически ситеми и нямаме начин да знаем как нещата фактически ще се изпълнят. Накрая осъзнаваме, че тези термини са заобиколени от много спорове и объркване. Това отчасти е така, защото няколко общества в реалния свят са правили различни твърдения, че са социалистически или комунистически, или пък са били уличавани от други, че са такива.

Социалистическа икономическа система е тази, в която средствата за производство са притежавани колективно. В такава система няма функциониращи капиталисти, тъй като частната собственост върху средствата за производство е забранена. (Все още е възможно да има такива, които биха искали да са капиталисти, но желанията им са разочаровани от забраната.) За да сме точни, все още съществува частна собственост – на дрехи, автомобили, жилища и вероятно дори на малки семейни селскостопански ферми. Без наличието на частна собственост върху средствата за производство не съществува значително частно наемане на труда на други хора. (Наемането на членове на семейството  или вероятно на други в рамките на домакинството или на семейната ферма би могло да е позволено.) Повечето работници са назначавани в организации с колективна собственост. Биха могли да съществуват и алтернативни подредби. Една крайност е работниците от колектива да споделят общата собственост на завода и всичките му съоръжения, сгради, финансови активи и т.н. Колективът прави всички производствени решения – какво да се произвежда, как да се произвежда и каква цена да бъде поставена. На другата крайност – всички средства за производство се притежават и управляват от работниците на нацията като цяло. Решенията, засягащи какво да се произвежда, как да се произвежда и каква цена да бъде поставена, се правят на общонационално ниво от представители на работниците. В този случай целта на производството е да се постигнат националните цели. За разлика от капитализма, производството не се предприема с цел получаване на монетарни печалби. Като прост пример за разликата - в социалистическата икономика, за основните нужди (храна, облекло, жилище, медицинско обслужване, образование) са определни достатъчно ниски цени, така че всички членове на обществото да могат да си ги позволят. Цените на луксозните стоки или вредните продукти и практики (цигари, хазарт) са поставени достатъчно високо, за да обезсърчат използването им. В контраст на това, в капиталистическата икономика цените са поставяни така, че да осигурят на капиталистическите собственици на фирми постигането на желаните печалби.

Комунистическата икономическа система споделя някои от характеристиките на социалистическата система: там няма капиталисти и частна собственост върху средствата за производство. След това, никой не желае да бъде капиталист – всички се стремят да станат работници и практиката на частно наемане на други хора е ужасяваща за всички членове на обществото. Всички производствени решения се правят по демократичен начин. За разлика от социализма, няма нужда от работни заплати и цени. Достъпът до цялата продукция е свободен за всички. Производствените възможности са толкова големи, че всички материални нужди и желания са задоволявани с лекота, следователно не съществува причина, поради която е нужно да има специален режим за разпределение на общата продукция. След това, много от социалните проблеми, подтикващи разточителното потребление и несправедливото разделение, ще са отстранени от обществото. Следователно неща като разточително потребление (“пазаруване до припадък”, “shop ‘till you drop”), което е обичайно за развитите капиталистически икономики, ще са изчезнали. Вместо шопинг-молове и бляскави реклами, които се опитват да примамват семействата да консумират повече, отколкото се нуждаят и искат, ще има комунални магазини, където семействата могат да получат това, от което се нуждаят. Освен това няма да е необходима заплаха от лишения, за да се подтикват хората да работят. Всички ще искат да допринасят за обществото, следователно доброволно ще участват в социалния производствен процес, давайки най-доброто от способностите си.

Има много прост начин да се направи разликата между социалистическо и комунистическо общество. Мотото на социализма е: “От всекиго според способностите, на всекиму според приноса му към производството”. С други думи, разпределението на социалното производство, до голяма степен, се определя от приноса към производствения процес. Това означава, че неравенството в дистрибуцията на общото производство при социализма ще продължава: тези, които произвеждат повече, ще получават повече. Докато разпределението ще бъде по-малко неравно, отколкото е при капитализма, някакво неравенство ще остане. Разбира се, както и при другите икономически ситеми, ще има хора, които не могат да произведат твърде много. Например хора с недъг или хора твърде млади или твърде стари за работа, или родители с малки деца, които не могат да допринесат твърде много за производствения процес. По този начин ще има известно отклонение от социалистическото мото, за да се гарантира, че всички получават основните неща за живот. Мотото на комунизма е: “От всекиго според способностите, на всекиму според нуждите му.” В този случаи не съществува опит или нужда продукцията да се разпределя според приноса към производството. Това е така, защото комунистическата икономическа система може с лекота да задоволи разумните нужди, а членовете на такава система няма да имат неразумни желания.

Накрая, ако сравним всяка една от тези системи с капитализма, явно е, че съществуват големи разлики. В капиталистическата система нечии доход включва заработки, дължими благодарение на нечия собственост върху средствата за производство, която позволява на един да наеме други и по този начин да получи доход, генериран от произведеното от другите. Капиталистическият собственик получава печалба не защото той работи, а защото той притежава заводите и другите съоръжения, където се осъществява производството. Капиталистическата система концентрира собствеността на средствата за производство в ръцете ма малцина, а всички останали трябва да работят за капиталистическите собственици, за да генерират за тях доход от печалба. Докато е общоприето да се твърди, че капиталистите също допринасят за производствения процес чрез предоставянето на “предприемачески умения”, на практика всички тези “умения” могат да бъдат наети – съществува нает управленчески тим, нает изследователски тим за развитие и т.н. Дори и след като се заплати на всички тези тимове, трябва все още да е останала печалба или в противен случай капиталистическите собственици няма да позволят средствата им за производство да бъдат използвани. Това, което капиталистическите собственици предоставят в действителност, са средствата за производство, които те ефективно са монополизирали. Социализмът и комунизмът отстраняват капиталистическия доход чрез елиминирането на частното наемане на хора и частната собственост върху средствата за производство.


Ще изглеждат ли икономическите системи на бъдещето подобно на тези алтернативни системи? Не можем да знаем това. Съществуват някои реални експерименти за изпълнението на социалистическите икономически системи (Парижката комуна през 1871 г., СССР през 1917 г., Китай през 1949 г.). Изглежда, че засега нито една от тях не успя да построи жизнена алтернатива на капитализма (Парижката комуна бе смазана, СССР се разпадна, а Китай изглежда се придвижва към завръщане към капитализма, макар и във форма, която е доста различна от тази в развитите западни нации). Както и да е, трябва да се помни, че преминаването към капитализъм е изисквало много фалшиви стартирания и няколко столетия преди да замени феодализма в Европа. Можем да бъдем сигурни, че икономическата система ще продължи да се развива и не е вероятно, че капитализмът е крайната форма на икономическа организация, която ще ни води през вечността. Самият капитализъм вероятно ще претърпи много трансформации в идвашите десетилетия. Трябва да се помни, че племенното общество издържа вероятно десетки хиляди години, а феодализмът продължи в Европа около хиляда години. За разлика от тях, капитализмът е все още младо начало.


Няма коментари:

Публикуване на коментар