събота, 19 януари 2013 г.

Планът на ДПЗЦС за възраждане на българската държавност




(Забележка: Планът очертава основните направления, без които България не може да продължи напред. Някои от по-дребните детайли все още не са в завършен вид и могат да претърпят промени, съкращения или допълнения.)

Целта на програмата е подобряването стандарта на живот на всички българи, живеещи на територията на страната, чрез постигането на пълна заетост при реално общо производство, нужно за основните материални и духовни човешки потребности.

За постигането на тази цел са използвани принципите на теорията на свободните национални валути, известна в света като модерна монетарна теория (ММТ), която единствена правилно описва функционирането на съвременните парични системи на независими национални фиатни валути при свободен международен курс на обмяна.

Политическите възгледи, приложени при изработването на ME-ММТ програмата за действие в България, са изразени най-точно със следната мисъл на американския икономист и предприемач Уорън Мозлър:

"Трудът, разглеждан през призмата на простата теория на игрите, не е честна игра, и ако не е подкрепян по някакъв начин, реалните заплати ще останат на много ниски нива. Това е така, защото хората трябва да "работят за да ядат", докато бизнесът назначава само, когато може да направи желаната възвръщаемост от инвестициите.

Според мен приляга на обществото да осигури на хората, които в действителност работят, за да се издържат произвеждайки реални стоки и услуги потребявани от болшинството, високо ниво на образование, здравеопазване и други такива обществени услуги, както и да бъдат добре нахранени, обезпечени с жилища и облечени на нива, правещи ги горди членове на това общество."

Макроикономическите трудове, написани от г-н Мозлър са известни най-общо под наименованието “Mosler Economics”, откъдето идва и името на цялата философия МЕ-ММТ, описана по достъпен начин в "7 -те Смъртоносни Невинни Измами на Икономическата Политика" .


I. България напуска незабавно паричната система на валутен борд и въвежда независим фиатен лев при свободно плаващ международен валутен курс. Българското правителство става монополен издател на българския лев.


II. Промени в българската банкова система, БНБ и Министерството на финансите. Създаване на правителаствена агенция за гарантиране на депозитите.

1. Българските търговски банки в действителност са смесени държавно-частни сдружения, създадени да служат на обществените интереси при поддържането на разплащателната система на страната и да издават кредити, базирани на оценката на кредитния риск. Подпомагането на такъв вид постоянно и стабилно кредитиране изисква извор на финансиране, което не е зависимо от пазара. Ето защо повечето банкови системи, най-общо, включват някакъв вид правителствено гарантиране на депозитите, както и подкрепа чрез финансиране от централната банка на търговските банки с добри финансови показатели и/или затварянето на тези в лошо финансово състояние.

Финансирането на търговските банки не може да бъде надеждно гарантирано при паричната система на златния стандарт или при режим на фиксиран валутен курс, какъвто е валутния борд. В действителност, режимът на фиксирания валутен курс поначало работи при постоянно ограничение на предлагането на конвертируема валута (която задължително се обменя в злато или друга чужда валута при фиксиран курс). Банките са задължени да поддържат резерви от конвертируема валута, за да са в състояние да отговорят на искането на депозиторите да я изтеглят във всеки един момент. Доверието е ключово за работата на банките при златен стандарт или фиксиран валутен курс. Няма банка, която да оперира с 100% резерви. Те са зависими от депозиторите да не се паникьосат и да започнат да обръщат националната валута в конвертируема.

Тъй като банкирането задоволява обществените нужди от наличието на разплащателна система и финансирането на кредити, издадени на базата на кредитния анализ, трябва да бъдат въведени допълнителни мерки и ограничения:

а) Банките се задължават единствено да издават кредити в български лева директно на кредитоискателите и след това да обслужват и запазят тези кредити на собствените си балансови отчети. По-нататъшното продаване на кредитите или на други финансови активи не допринася с нищо за обществените интереси, а само кара правителството да изразходва реални ресурси при регулирането и наблюдаването на тези дейности. Последиците от провала на едно неадекватно регулиране и наблюдение на тези дейности на вторичния пазар са жестоки. Поради тази причина (липса на какъвто и да е принос за обществените интереси и геометрично нарастващите разходи за регулирането и евентуални пропуски в регулирането, потенциално водещи до трагични социални последици), на банките трябва да бъде забранено да участват във всякакви дейности на вторичния пазар. Аргументът, че тези области биха били печеливши за банките, не е повод за създаването на правителствено спонсорирани предприятия в тях.

б) Всички кредити, издадени от българските тъговски банки са обвързани единствено с основния краткосрочен лихвен процент за страната, определян и поддържан от БНБ. На българските търговски банки се забранява да сключват всякакви договори на базата на LIBOR (London Interbank Offered Rate). LIBOR е лхвен процент, който се определя в чужда страна (Великобритания), с голям субективен компонент, който не е зависещ от българското правителство.

в) Банките нямат право на никакви странични дейности, притежавайки други юридически лица. Няма обществен интерес, който да е обслужван от позволяването на банките да държат активи "извън балансовата си книга".

г) Банките нямат право да приемат финансови активи като гаранция за обезпечаването на издаваните от тях кредити. Подпомагането на финансовото спекулиране не допринася с нищо за обществените интереси.

д) Българските банки нямат право да издават кредити зад граница и в чужда валута. Обществените интереси не са обслужвани по никакъв начин от позволяването на българските банки да издават кредити за чуждестранни интереси.

е) Банките нямат правото да купуват (или продават) застраховка срещу риск от евентуално изпадане в неплатежеспособност. Банкирането, като държавно-частно предприемачество, задоволява обществените интереси и нужди като позволява на частния сектор да оценява риска при кредитирането вместо алтернативата, тази дейност да се осъществява от държавния сектор чрез държавни банки. Ако вместо това банка се нуждае от застраховка срещу риск от неплатежеспособност, тя прехвърля оценката на кредитния риск на трета страна, което противоречи на обществените нужди от днешната публично-частна банкова система.

ж) Банките нямат право да купуват и продават за собствена сметка никакви инвестиционни инструменти или да участват в други печеливши дейности, освен основната си кредитна дейност. Ако публичният, държавен сектор иска да рискува извън банкирането поради някаква предполагаема обществена нужда, това би могло да се осъществи по други канали.

з) Забранява се оценката на банковите активи да се осъществява според текущи пазарни стойности (mark to market). В действителност, ако съществува валиден аргумент за оценката на конкретен банков актив в текущи пазарни стойности, това най-вероятно означава, че този актив не бива да е законно допустим банков актив на първо място. Ценността на банкирането за обществото е да улеснява кредитирането базирано на кредитния анализ, вместо това базирано на оценката на пазара. А съпътсващото осигуряване на застрахованото от правителството финансиране позволява тези кредити да бъдат държани до падежа им, без проблеми в ликвидността, в името на същото това обществено благо. Ето защо оценка според текуща пазарна стойност, вместо оценка чрез кредитен анализ, не служи на обществените интереси, а ги лишава от стабилна платформа за заемоотдаване.

2. Създава се правителствена агенция за гарантиране на депозитите (ПАГД)

а) ПАГД гарантира всички депозити в български лева независимо от големината им.

б) Облагането на банките с данъци не се осъществява с цел възстановяването на загубени фондове в резултат на банков провал. ПАГД се финансира изцяло от българското Министерство на финансите. Данъците върху платежеспособни банки не трябва да произтичат от нуждите за финансиране на ПАГД. Данъчното облагане на банките има последици, които могат да помогнат или накърнят на по-значимата роля, която правителството играе чрез участието си в банковата система за благото на обществените интереси. Това включва поддържането на жизнена разплащателна система и кредитиране, базирано на кредитния анализ. Всеки данък, с който се облагат банките, трябва изцяло да бъде обмислен, отговаряйки първо на на въпроса как той служи или не на обществените интереси. (Настоящата програма предвижда в България наличието на един-единствен данък - Виж. точка III.)



в) ПАГД върши работата си без никаква зависимост и съдействие от страна на Министерството на финансите (като само изключим финансирането на разходите на ПАГД). Агенцията е отговорна за взимането под контрол на всяка банка, считана за неплатежеспособна, и след това или продава банката или нейните активи, или я реорганизира, или предприема някое друго подобно действие, служещо в полза на общественото благо, произтичащо от правителственото участие в банковата система.

3. БНБ – пряко отговорна пред Народното събрание и българското правителството:

а) БНБ поддържа постоянен основен лихвен процент равен на нула. Това намалява напрежението върхо общото производство, в това число и върху инвестирането, идващо от цената на разходите и по този начин помага за стабилизиране на цените. Политиката на нулева основна лихва също намалява дохода от рентата, което е насърчаващо за по-голямото трудово участие и увеличаване на реалното общо производство. Допълнително, тъй като неправителствените сектори са нетни спестители на финансови активи, тази политика (на основна краткосрочна лихва = 0) вреди повече на спестителите, отколкото помага на кредитополучателите, така че би била уместна една фискална настройка, като намаляване на данъците и/или увеличаване на правителствените разходи, за да се поддържат общото производство и заетост.

б) БНБ издава кредити към банките – членки (които имат резервна сметка при БНБ) без да е необходимо обезпечение на кредитите и в неограничени количества при нулева лихва. Банковите активи вече са напълно регулирани от ПАГД. Задължение на регулаторите е да гарантират, че всички депозити, застраховани от ПАГД, са сигурни и няма риск от загуба на "парите на данъкоплатците", по-голяма, отколкото е наличният банков капитал. Така ПАГД вече е опредилила, че фондове, кредитирани от БНБ към банка, могат да бъдат инвестирани само в "законни" активи и банката има адекватен капитал, както е изискано от закона. Няма място за "неправилно използване" на финансирането от БНБ, тъй като банките вече могат да получат, на практика, неограничено финансиране от застрахованите от ПАГД депозити.

4. Българското Министерство на финансите

а) Спира завинаги издаването на дълг (държавни облигации). Вместо това, всички дефицитни разходи се натрупват като допълнителни резервни баланси при БНБ. Няма обществен интерес, който да е обслужван от издаването на държавни облигации при фиатна валута и свободно плаващ международен курс. Издаването на държавни облигации служи само за поддръжката на времевата структура на лихвените стойности при нива, по-високи, отколкото те биха били иначе. И, тъй като по-дългосрочните лихви се отнасят за инвестициите, по-високите дългосрочни лихви само служат за вредното изопачаване на ценовата структура на всички стоки и услуги.

б) Министерството на финансите няма право да купува финансови активи. Това трябва да се прави само от БНБ. Когато министерството на финансите купува финансови активи вместо БНБ, всичко, което би се променило, е реакцията на политици, икономисти и медии, тъй като те погрешно биха тълкували купуването на финансови активи от страна на Министерството на финансите като правителствено "дефицитно харчене", ограничаващо други фискални възможности.


III. Българската данъчна система

При паричната система на фиатен лев и плаващ валутен курс, където българското правителство е монополният издател на лева, данъците вече играят съвсем друга роля. Те създават постоянно търсене за лева, позволяващо на правителството да осигури нужните за нормалната си дейност стоки и услуги от частния сектор, и контролират покупателната способност на населението, т.е. инфлацията.

Всички досега съществуващи преки и косвени държавни данъци и такси в България се премахват, като единствено остава само данъкът върху недвижимото имущество. Големината на данъка за скромно едностайно жилище е около 25% от минималната заплата за страната, а по-големи и луксозни имущества са обект на по-голяма процентна ставка, която ще се определи от Народното събрание.

Допълнителни данъци и такси могат да бъдат въвеждани и отменяни от Народното събрание с цел опазването на околната среда или поддържането на политически желана социална справедливост. 


IV. Създаване на постоянна правителствена програма за гарантирана, преходна заетост (правителството като работодател от последна инстанция), осигуряваща преходна работа на пълен работен ден за всеки желаещ и годен, с всички необходими социални и здравни осигуровки (платен отпуск, болнични и здравни услуги) за участника в програмата и зависимите от него.

Като начало заплатата по програмата ще възлиза на 500 лв/месец, което в бъдеще може да се промени в зависимост от условията на българската икономика и желанието на избирателите. Личното ми разбиране е, че всеки, работещ на пълен работен ден заслужава да има покупателната способност, задоволяваща всички основни жизнени човешки нужди.

Програмата е финансирана централно от българското правителство, но конкретното изпълнение и назначаване по нея се осъществява на местно ниво. Професор Павлина Чернева, наш сънародник, е един от водещите световни икономисти с практически опит в тази област, чиито съвети ще бъдат използвани при конкретното осъществяване на програмата.

Програмата е автоматичен макроикономически стабилизатор за българската икономика и броят на участниците в нея ще се увеличава и намалява в зависимост от бизнес цикъла на икономиката. Държавната заплата по програмата, заедно с пакета от социални придобивки, автоматично се превръщат в минималната за България работна заплата, поставяща естествен под за икономиката и стабилност на всички останали цени. Предлаганата по програмата работа е преходна, тъй като улеснява прехода от състояние “без работа” към назначаване в частния сектор. Доказано е, че частният сектор предпочита да назначава хора, които вече работят, вместо безработни за дълги периоди от време, загубили нормални трудови навици и умения.

За частния сектор би било достатъчно само да увеличи със стотинки на час офертата си за работната заплата, за да може успешно да привлече работници и служители от държавната програма, когато има нужда от разширяване на частния бизнес. В този момент държавната програма не участва в по-нататъшно наддаване в предлагането на работната заплата и би се радвала да види участниците в нея да я напускат и да бъдат назначавани на работа в частния сектор. Броят на участниците в този резерв от работещи на минималната заплата хора ще се поддържа (чрез фискалната политика) на не повече от 2-3% от работната сила на страната. 

V. Здравеопазване "Мозлър" - безплатно за всички

1. Дългосрочно виждане, обект за допълнително обсъждане:

а) Всеки получава "медицинска дебитна карта" с, може би, 700 лв в нея, които да използва за квалифицирани медицински разходи (включително зъболекарски) за годината.

б) Разходи, над тези, са покрити от катастрофална застраховка, осигурена от правителството.

в) В края на годината притежателят на дебитната карта получава чек за неизползвания баланс, до 450 лв, като 250 лв не могат да бъдат изплатени обратно на притежателя на дебитната карта, а са предназначени само за медицински профилактични нужди.

г) Следващата година всички дебитни карти са подновени с допълнителни 700 лв.

2. Предимства:

а) Времето доктор-пациент се удвоява, тъй като времето доктор-застрахователна компания се елиминира.

б) Докторите трябва да обсъждат диагнозата и избора на лекарства, лечение и разходи с пациента вместо със застрахователната компания.

в) Хората имат интерес да правят малки разходи.

г) Удвояването на времето на докторите с пациентите увеличава капацитета и качеството на медицинското обслужване без да се увеличават реалните разходи.

д) Общият номинален разход от около 5.04 милиарда лева (700 лв х 7.2 милиона българи) е около 7% от БВП, което е по-малко от средното, изразходвано в страните от ЕС днес, така че дори и когато са прибавени катастрофалните разходи, числата не са финансово разрушителни и лесно биха могли да се преобразуват.

е) Разходите на частните фирми и предприятия за здравни осигуровки са премахнати, което премахва изопачаването на цените.

ж) Би се премахнала нуждата от други, съществуващи в момента, държавни програми, задоволяващи здравните нужди за бедни и възрастни.

з) Отстраняват се всички проблеми, свързани с плащанията и лошите задължения към болниците и докторите.

и) Отстраняват се болшинството административни разходи за нацията като цяло, произтичащи от сегашната система.

й) Пациентите могат да "пазаруват" медицински услуги и цени според желанието си.

3. Недостатъци:

а) Тези, в по-голяма нужда от получаване на неизразходвания баланс в края на годината, биха се изкушили да избегнат лечение, по-скъпо струващо от предвидените изключително за профилактика 250 лева на година.

б) Докторите биха могли да убедят пациентите (вместо застрахователните компании) да се подложат на ненужни процедури и скъпи лекарства.


VI. Българските пенсионери

Решението за  минималната българска пенсия трябва да бъде взето от Народното събрание с разбирането, че големината на покупателната способност, която бихме предоставили на нашите бащи и майки – пенсионери, зависи от нас – хората в работоспособна възраст, и че колкото стоки и услуги предоставим на разположение на пенсионерите, толкова по-малко ние, хората в трудоспособна възраст, сме съгласни да ползваме.

Според мен една скромна, но задоволяваща основните нужди на старините, пенсия е най-нормалното, което можем да сторим за нашите възрастни родители. Смятам, че можем да започнем с 300 – 400 лева/месец минимална българска пенсия.


VII. Образование, наука и култура

Безплатно образoвание за всички, от началното до висшето, покрито от правителството, включително наличието на частни училища и университети, които ще получават държавна субсидия според броя на учениците/студентите, равна на разходите, които правителството прави за всеки ученик/студент в  държавните училища и университети.

Науката и нучните изследвания са приоритет, тъй като, в крайна сметка, технологията е основен компонент, допринасящ за увеличаване на реалното богатство на нацията. Ето защо Народното събрание трябва да гласува подобаващ процент от държавния бюджет, подкрепящ българската наука и изследвания. Същото се отнася и за културата и изкуствата. Това се сфери, допринасящи за общото духовно благосъстояние на нацията.


VIII. Външноикономическа политика

Първоначално всички административни прегради пред българския внос и износ се свалят, с изключение на стратегически за националната сигурност и интереси сфери (българската природа и наличните природни ресурси са част от националната сигурност). В последствие административни прегради могат да бъдат поставяни с цел удовлетворяване на нововъзникнали нужди на българската икономика и обществените интереси.

Плащанията по съществуващия външен правителствен дълг в чужда валута ще се правят единствено изхождайки от българските обществени интереси, което може да включва, ако е необходимо, забавяния и/или преговори за облекчаване на условията по дълга. В бъдеще българското правителство спира завинаги всякакви заеми или гарантирането на такива в чужда валута.


IX. Отбрана

Задължителна наборна българска армия за всички здрави мъже на поне 18 годишна въазраст. Срокът на военната служба не надхвърля повече от година и половина, но това ще се обсъди и реши от Народното събрание.


X. Енергийна политика

Трябва да сме в състояние да произвеждаме нужното за икономиката ни електричество. Българското правителство трябва също така да подсигури дългосрочни договори с износителите на петрол и газ за обвързване на цените и елиминиране на вредното действие на краткосрочните промени на световните енергийни пазари. Държавни инвестиции в разработване на технологии за възобновяема енергия.


XI. Промяна на избирателната система - отделяне на парите от изборния процес и предоставяне на равен шанс на състезаващите се идеи


Райчо Марков
Ню Йорк


41 коментара:

  1. ахахах, много сте забавен. Това, което предлагате е хиперинфлация, срив на доверието, масово обедняване и (разбира се) прибиране на дивидентите от "успешната" ме-ммт каквато и да е там политика от изтеглилите кредити. Този филм вече го гледахме през 1996 г., още го помним. Много благодарим за "съветите" :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-н Вълканов,

      Вместо хиперинфлация България ще постигне пълна заетост при стабилни цени.

      Що се отнася до издаваните от банките кредити, законът за банковото дело в България, чийто принципи съм изброил в началото на програмата, няма да допусне издаването на необезпечени кредити надвишаващи банковия капитал на банката издала ги.

      Филмът на ужасите "Българският преход", започнал прожектирането си в края на 1989 г. продължава и днес. 22% от българите изчезнаха от територията на България, получавайки сърдечен удар гледайки го или просто напускайки залата. Моля Ви, нека го спрем преди да изчезнат и останалите 7 милиона българи.

      Изтриване
    2. Много интересно, Чоко, благодаря за линковете.

      Маркс, Силвио Гезел и Майор Дъглас ( http://en.wikipedia.org/wiki/C._H._Douglas ) са любимци и на моя приятел от Австралия Питър Купър, който преди оклоло 4 години за пръв път ме запозна с идеите на ММТ икономистите, и който стои зад heteconomist.com.

      Изтриване
    3. Благодаря за линковете, Чоко,

      Намерих имейла от Питър Купър отпреди 4 години, където той всъщност казва:

      "....Regarding the Politics Page, I'm glad you don't mind being dragged down, as Keynes once put it, "below the surface" into "the underworlds of Karl Marx, Silvio Gesell or Major Douglas." :)
      Merry Christmas, Happy New Year and best wishes to you and your family..."

      Виждам, че сме на една вълна относно лихвата. ММТ предпочита основния лихвен процент да бъде постоянно нула, както е и в МЕ-ММТ програмата за България.

      Изтриване
  2. Интересно четиво, но уви само теория. Какъв ли ще е резултатът при практично приложение. Не знам, въпреки, че съм съгласен с изложеното.

    ОтговорИзтриване
  3. Vincent,

    Партията, която изберем и приложи този план в действие ще бъде преизбрана на следващите избори с лекота.

    ОтговорИзтриване
  4. Наивна е в някои моменти. Например, всеки втори ще дърпа заеми, за да отваря части училища или университети, тъй като печалбата ще е абсолютно гарантирана. Докато у нас проблемът е как да се закрият некачествените университети, да се раздават пари не на калпак, а според качеството на преподаването. Военната служба е отлична идея, но й мина времето, защото за нея трябват пари, каквито държавата няма. Харесва ми, че се опитвате да предложите нещо положително, дерзайте - защото е пълна скръб, но все пак - нека бъде нещо с етапно развитие. Как да се изправи една държава след разрухата?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако успеят да привлекат студенти и ученици нека теглят заеми и ги погасяват след това. Броят на студентите и учениците в държавата е краен.

      Пари, достатъчни за уползотворяване на наличните ресурси и не повече от това, правителството винаги може да създаде.

      Дерзая, дерзая, благодаря!

      Изтриване
  5. чудесно е, че има хора виждащи вредата от валутния борд, целия блог е много полезен,
    предложението за премахване на данъците е интригуващо, системата отдавна е статична и анахронична...
    до колкото разбирам самия бюджет ще се превърне в допълнителен- страничен агрегат и просто ще маркира дефицити, бихте ли пояснили...

    относно здравеопазване, образование, урбанизация и селско стопанство проблема надхвърля квазипазарните равновесия, достигнали сме то мъртви точки в конвергенцията и е необходим доста по- планови подход(държавни инвестиции) както и спрямо технологичното ни развитие.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Vi Kv.

      Да, в съвременната парична система на фиатна валута и плаващ курс бюджетът само отчита желанието на неправителствения сектор да спестява в националната валута. Целта е поддържането на пълна заетост при стабилни цени, а бюджетът само позволява това да се осъществи и е без значение, да ли ще бъде в голям или малък дефицит, излишък или ще е балансиран – според желанието на неправителствения сектор за спестяване в националната валута. Докато общопроизведените стоки и услуги в икономиката на пълната заетост винаги се продават без остатък и агрегатното търсене не е по-голямо от това, бюджетът си е свършил работата.

      Няма никакъв проблем да усвояваме наличните природни и трудови ресурси по начин, позволяващ добро здравеопазване, обраование и достоен живот за всички, защото консумираме това, което произведем и състоянието на пълна заетост не е зависимо от чужди или частни капитали, а от волята на обществото, тъй като националната валута е обществен монопол.

      Изтриване
    2. Как може да твърдите, че няма значение дали бюджетът е на дефицит или излишък и че размерът му няма значение? Дефицит = дълг, висок дефицит = висок дълг, висок дълг = високи разходи по изплащането му; високи разходи по изплащането му = високи данъци (задушаване на стопанската активност, ниски постъпления, фалит) или печатане на пари (което разбирам вие искате да направите) = инфлация = обедняване и загуба на доверие у "спестителите в национална валута"

      Изтриване
    3. Г-н Вълканов

      Схващате идеята неправилно или аз не съм се изразил ясно, или и двете по малко. :-)

      Разбира се, че има значение да ли е дефицит или излишък и колко е голям. Значението не идва обаче от нуждата на правителството да финансира разходите си – в системата на фиатна валута и плаващ курс то създава националната валута от нищото всеки път, когато закупува стоки или услуги или издаде заем към търговска банка, и я унищожава в нищото всеки път, когато прибере данъци, такси, мита, глоби. Значението идва от целта на правителството да постигне и поддържа пълна заетост и стабилни цени едновременно.

      Целта е следната:

      При пълна заетост (2% безработица – хора намиращи се в преминаване от една работа на друга) общопроизведените стоки и услуги в икономиката да бъдат продадени без остатък, като в същото време общата покупателна способност (агрегатното търсене) не надхвърли това положение. С други думи (това е виждането на У. Мозлър, което аз също харесвам), след като избирателите вече са решили какво и колко голямо правителство да имат и са определили покупателна му способност, от там на сетне новоизбраното правителството поддържа пълна заетост и стабилни цени, в зависимост от желанието на неправителствения сектор да спестява в националната валута, постигайки адекватните по големина дефицити или излишъци чрез намаляване или увеличаване на данъците. Някои ММТ пропоненти харесват това манипулиране на данъците да става съвместно с маниполирането на правителствените разходи, увеличавайки и намаклявайки ги.

      Ще дам пример. Икономиката вече работи при пълна заетост и да речем, че неправителственият сектор, като цяло, реши в този момент да увеличи спестяванията си в националната валута (да бъде в излишък, ако до тогава не е бил, или да бъде в още по-голям от преди излишък) като намали харченето. Ако в този момент правителството не намали данъците и/или увеличи правителствените разходи, постигайки точно толкова голям дефицит, икономиката ще произведе безработни хора, тъй като стоки и услуги ще останат непродадени – аз съм го описла в един от предишните блогове – "Парадоксът на спестяването и държавният дефицит".

      Правителствен баланс + Неправителствен баланс = 0

      Дефицитът в този случай не подклажда инфлацията, тъй като фондовете не се харчат, преследвайки по-малкото стоки и услуги, а се спестяват. Печатането на "пари" не значи автоматично инфлация, ако новонапечатаните "пари" са останали скрити в сейвове и не са преследвали стоки и услуги.

      Изтриване
    4. Да добавя. Относно примера, който дадох за икономиката, работеща при пълна заетост.

      Ако да речем, че сега пък неправителственият сектор реши поради някаква причина да започне да харчи повече от дохода си (да бъде в дефицит), харчейки от предишни спестявания или на кредит, в този момент ако правителството не увеличи данъците и/или намали правителствените разходи, постигайки точно толкова голям излишък, икономиката ще прегрее и би се появила инфлация поради твърде голяма покупателна способност (агрегатно търсене).

      Изтриване
  6. Нещо много мътно и неразбрано ми се вижда. Казвате, че трябва да има пълна заетост и при това всички произведени стоки да се купуват без остатък. Ако при това има внос, който не търпи никакви ограничения, как бихте очаквали да се купуват всички стоки, които се произвеждат на местно ниво? Търговецът, например, винаги би му се сторило, че е по-евтино да купува домати от съседна Турция, защото са по-евтини. Пазарът е залят от турски домати, макар българинът да търси български, които не се произвеждат, защото производството им излиза по-скъпо от това на турците. Какво да произвеждаме тогава? Олио, зърно, малко пролетни зеленчуци, малко чорапи, малко вино, малко туризъм... Вече и електричество ни забраниха да произвеждаме, дори и тютюн. В градовете не се произвежда нищо друго, освен търговия, в две трети от случаите - в чужди вериги. Да си въобразявате, че може да постигнете подобен баланс без стриктни ограничения ми се вижда абсурдно. Освен това - не ми става ясно какво разбирате под правителствен баланс - това пари за пътища и прочие държавни проекти ли са, какво включвате тук? Къде остава търговският баланс, как се включва във вашето уравнение?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Богатството на българския народ = Всичко, което е произведено и консумирано удома + Всичко, което чужбина е произвела и ни е изпратила да консумираме (българския внос) – Това, което сме произвели и изпратили за консумация в чужбина (българския износ)

      Правителствения баланс = приходи – разходи
      Неправителственият баланс също = приходи - разходи

      Горните баланси могат да бъдат в дефицит когато приходите < разходите; в излишък, когато приходите > разходите или в баланс, когато приходите = разходите

      Външнотърговският баланс е част от неправителствения баланс.

      На макро ниво:

      Правителствен баланс + Неправителствен (домашен частен + чуждестранен) баланс = 0 или:

      Правителствен баланс + Домашен частен баланс + Чуждестранен (външнотърговски) баланс = 0

      Откъдето следва, че:

      Правителственият дефицит = Неправителственият излишък и обратно:

      Правителственият излишък = Неправителственият дефицит

      Дефицитите или излишъците от всяка година се натрупват съответно във финансов дълг или финансово богатство, т.е. дефицитите и излишъците са потоци, а дългът и богатството резервоари.

      Изтриване
  7. Както прочетох идеята за теорията за ММТ, търговския дефицит с Китай и тнт. Имаш един съществен пропуск да я приложиш за българския лев като такъв.

    Факта, че закупуването на долари от ФЕД води до закупуване на стоки и услуги то САЩ е грешен в частта си, че притежаването на долари води до закупуване на петрол от ОПЕК което се осъществява в долари. Това променя баланса за пълна заетост, защото довежда до петролен резерв на долара като такъв. При лева това няма да е вярно и остава само частта със желанието на втори страни да притежават левове с цел плащане на блага произведени в България. Но девалвацията на лева ще доведе до много високи цени на вноса като такъв, при ниски стойност на труда ( като синхронизирана цена на световния пазар ) и понижаване рязко на достъпа на българите до блага произведени от трети страни с висока цена на труда. Ето ни нас в Кубинския модел на самозадоволяване. Защото при търсене на лев, който е много под себестойност ( примерно на йоан ) това ще доведе до това Китай да внася от нас евтина работна ръка ( да се счита, че ние внасяме суровини от Китай в йоани, добавяме стойност чрез българското производство и изнасяме същата стока за Китай обратно, с прилежащите транспортни и застрахователни разходи ). Това ще е поради факта, че Китай в случая ще закупи суровините с много по ниска себестойност ( стойността на суровината съпоставена към ставката труд в Китай ) спрямо тази която ние ще можем да я закупим ( съпоставена при същата ставка ). Модела работи много добре при гаранция от петролни залежи срещу притежаван долар - но сам по себе си води до изолация ( направи си сметка за предложения икономически модел, само ако трябва да платиш АЕЦ-а заложен в програмата ти, плащайки го в рубли при понижаване на стойността на лева колко много повече труд ( блага ) ще е необходим за изплащането му в тази нова изолирана среда ) Така просперитета вътре в държавата ще е гарантиран, населението ще има супер стабилна банкова система за кредит / депозит, но само в лева и месечната му заплата в лева няма да може да му плати кафето на 5-то авеню в долари един ден ( за справка погледни периода в България 1949 - 1988 г. като изключи чистата печалба от износ на суров руски петрол през България, давана ни безвъзмездно от Брежнев )

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Цената на петрола, изразена във всяка световна валута постоянно се мени, включително и в долари - тя не е фикасирана за долара. Исторически цената му постоянно нараства, което значи, че с времето същият долар купува по-малко количество петрол.

      Прав сте, че търгуването на световния петрол в щатски долари допринася (не знам до каква степен) за увеличаване на желанието на останалия свят да спестява в долари, т.е. да изпраща повече стоки и услуги в САЩ отколкото получава такива от САЩ. Може да посетите тази страница на сайта на Уорън Мозлър, където поставих въпроса за петрола и щатския долар. Идете тук: http://moslereconomics.com/qa/ и вижте въпрос №97.

      Вижте, ММТ не е магия и няма да направи бедна на природни ресурси страна богата, колкото Саудитска Арабия например, но ще уползотвори оптимално наличните ресурси. ММТ винаги изтъква, че правителството, което е монополен издател на фиатната неконвертируема национална валута при плаващ курс няма ФИНАНСОВИ ограничения, но е ограничено от НАЛИЧНИТЕ РЕАЛНИ природнио ресурси, население и технология.

      Да, ще има еднократна девалвацията на лева, което ще намали българския вноса и ще увеличи българския износ, което пък от своя страна автоматично ще започне да работи в противовес на по-нататъшното левово девалвиране и дори ще се наблюдава и оскъпяване на лева след това на международния валутен пазар.

      Що се отнася до банковата система, няма никаква административна преграда всеки, който желае да спестява в чужда валута да не може да направи това. То само би означавало, че за поддържането на пълната заетост при стабилни цени ще са нужни по-малки правителствени дефицити.

      Истината е, че националната валута отразява силата на икономиката на една страна и когато икономиката работи при пълна заетост и капацитет, тогава се постига най-голямо общо производство, водещо и до подобряване стандарта на живот в съответната страна.

      МЕ-ММТ програмата работи за това. Тя създава оптимални условия за бизнесите да инвестират, произвеждат и разширяват производството си. Само вижте - няма данък печлба, ДДС, общ доход, различни лицензи и такси, мита, здравни осигуровки и т.н. Уорън ми каза, че ако България приложи тази програма, той веднага ще се пресели тук. ;-)

      Изтриване
  8. кво толкова го мислите и разсъждавате- човека се е съветвал с "експерти" и не съзнава точно какво е писал, но ако съзнава вероятно залага на идеята, че като започнем да си печатаме произволно парите(като ФЕД), ще се получи естествено карантиниране на икономиката, понеже за разлика от Щатската е неконкурентноспособна. Така ще се излекуваме естествено ...или поне ще експериментираме в посока технически регрес и връщане на хората по заводите и полето. Колкото до трудовете на "експертите" четох колкото да хвана философията. Тя е не приложима поради факта че много аспекти от обществения живот са незасегнати с идеята, че ще се саморегулират. Което е капитализъм с леко променена банкова система

    ОтговорИзтриване
  9. БНБ не е ФЕД ,и Доминик Строс-Кан като шеф на МВФ имаше идея за Централна банка върху централните банки в света по подобие на Федералния резерв но веднага му спретнаха изнасилване ,и всички документи по въпроса изчезнаха от публичното пространство практически моментално защото Централна банка върху централните банки в света означава нова световна валута вместо долара - http://darikfinance.bg/novini/89799#comments
    Г-н Хитов доктор по икономика го е казал хубаво 2009год. - ''В тази ситуация финансовата система на САЩ изпълнява достъпната й функция – транслира собствената неплатежоспособност навън, обезценявайки активи, компании, цели страни и континенти.'' - http://krizata.blog.bg/biznes/2009/08/04/istinata-za-systoianieto-na-amerikanskata-i-svetovnata-finan.374449 - казано иначе валутни войни.

    Тук - http://darikfinance.bg/novini/89859#comments съм написал как се ограбват хората на световно ниво и в РБ-я ,и в коментар №11 тук – http://darikfinance.bg/novini/89333#comments стратегии за България и за всички държави.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато светът се превърне в една държава, с едно правителство, тогава може да има и една световна валута с една централна банка-част от световното правителство.

      Погледнах блога за кризата от линка Ви и се вижда, че авторът му робува на 7-те измами на икономическата политика. Препоръчвам Ви да прочетете за тях тук, в моя блог, благодаря.

      Изтриване
  10. Разбирам основната идея на теорията и подкрепям тезата, че всяка една суверенна държава трябва сама да издава собствената си официална валута. Това, което ме притеснява обаче е факта, че докато правителството и централната банка използват макроикономически похвати за управление на икономиката, то отделните стопански субекти разсъждават и действат на микро ниво. Това, което искам да кажа е, че при преминаване към плаващ курс на лева, последният по всяка вероятност ще започне да се обезценява спрямо еврото, долара и т.н., което в комбинация със горчивите спомени на целокупното българско население от 96-97г., би могло да доведе до паническо теглене на левовите спестявания и обръщането им в евро, долар и др.
    Въпросите ми са: 1)Как би се отразило последното на банковата система на страната, а също и на икономиката като цяло?
    2)Какви конкретни действия трябва да предприемат българското правителство и централната банка за да се избегне сценария от 96-97г.

    И един коментар: Колкото и в макроикономиката вносът да се счита за положително нещо, а износът за отрицателно, към настоящия момент за България е по-важно да изгради работеща икономика, а не да консумира вносни стоки, заплащайки за тях с нищо не струващи хартийки. Освен това ние нямаме и възможността да практикуваме последното, понеже за разлика от САЩ, нашите хартийки никой не ги иска. Единствената ни възможност да поддържаме отрицателен външнотърговски баланс е да съществуват други приходи на валута (освен износа), които да компенсират този дефицит. Такива приходи могат да бъдат чужди инвестиции в България, пари по евро-програми, а също и парите, които българите зад граница пращат на семействата си. Като се замисля, "черният" бизнес също може да вкарва валута във страната и най-вероятно го прави. Ако няма такива приходи на валута, отрицателният външнотърговски баланс, в условията на валутен борд, би довел до изчерпване на валутните резерви, което директно означава свиване на левовата парична маса и на икономиката съответно. Ако сме при плаващ курс и нямаме страничен източник на валута, отрицателен външнотърговски баланс няма как да се получи, понеже никой няма да ни продаде стока срещу левове. Ако нямаме валута (различна от левове) просто ще трябва да потребяваме това, което си произведем сами.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. При въвеждането на плаващ курс ще се наблюдава първоначално обезценяване на лева, което ще направи вноса по-скъп за българските вносители, а българските износители ще се окажат по-конкурентни на международните пазари и след това плаващият курс сам ще започне да противодейства в обратна посока нагоре за оскъпяване на лева в сравнение с другите валути. Нали затова Япония и Китай поддържат умишлено валутите си по-ниски, купувайки долари на валутните пазари, за да могат да изнасят повече, а САЩ се ядосват. Както Уорън Мозлър каза в едно радио-интервю, което публикувах в блога , мисля, САЩ не заят какво искат силен долар или слаб долар.

      1. Нежеланието на неправителствения сектор да пести в левове, a в чужди валути, би означавало само, че за поддържането на пълна заетост и стабилни цени правителствените дефицити ще бъдат с толкова по-малки.
      За сравнение със злополучното Виденово правителство, а и през 6-те години преди него, правителствените дефицити не са били ограничавани, а напротив увеличавани в комбинация с издаването на умишлено лоши и необезпечени (хей, самият “частен” капитал на тогавашните български търговските банки е бил необезпечен заем от държавните банки) кредити към избрани лица, възлизащи на 40% от БВП за 1995г., финансирането на държавни губещи предприятия, контролирани на входа и изхода от частни “бизнеси” и автоматична индексация на работните заплати. Погледнете публикацията: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/12/2_22.html

      Именно затова в МЕ-ММТ програмата се отделя голямо място за банковата система, БНБ и Министерството на финансите.

      2. Конкретни действия?

      Да се приложат МЕ-ММТ-принципите при промените в банковата система, БНБ, Министерството на финансите.

      Всичко се свежда до това, че страната на пасивите в банкирането не е мястото за пазарна дисциплина. В система, където банките са финансирани неограничено от правителствено застраховани депозити и заеми от централната банка, дисциплината трябва да е изцяло върху страната на активите. Това включва ограничението за активите, виждани като "законни" от регулаторите, и задължението за минимален капитал, което също е определено от регулаторите.

      Вие сам си отговорихте на въпроса за вноса и износа. Ще внасяме повече отколкото изнасяме, само ако останалия свят би искал да спестява в български лева.

      Постигането на търговски дефицит (внос > износ) не е цел на ММТ правителството, тъй като то зависи и от желанието на останалия свят да пести в български лева. Ето защо първоначално всички административни прегради пред двете - внос и износ - се отменят (с изключение на стратегически за националната сигурност стоки и услуги). Цел на ММТ правителството е да направи така, че да постигне поне балансиран външнотърговски баланс Износ = внос, а ако постигнем внос > износ само би било добре дошло. Българският износ трябва да осигури вноса – това, което нямаме или не можем сами да произведем в момента.

      Изтриване
  11. Моето предложение е да илюстрирате нещата с примери. Например, износ на розово масло и внос на ОС Windows. А другият интересен аспект е преразпределението на напечатаните пари, където е ясно, че 90% от хората ще имат 10% от парите и обратното.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Примери не мога да дам, тъй като не занм как ще се развива външната ни търговия на микро ниво (какво точно ще внася или изнася всяка отделна българска фирма), но това не е и работа на правителството, изключваме разбира се стратегическите стоки и услуги. На макро ниво ММТ-програмата улеснява външнотърговския обмен, премахвайки всякакви административни пречки.

      Не Ви разбрах какво имате предвид относно "...преразпределението на напечатаните пари, където е ясно, че 90% от хората ще имат 10% от парите и обратното." Ако може да разясните, благодаря.

      Изтриване
    2. След втората светона война в Германия всеки гражданин на държавата се задължи със закон да попълни в специален екземляр по образец и изисквания на американската армия цялото си родословно дърво от 1880 г.Кой какъв е бил,работил,членувал в партия ,пил,ял,връзки и т.н.За неверни или скрити отговори 15 г.каторга. Поздрав от Аденауер и Германската програма извела държавата на първо място в Европа за по-малко от 800 дни.Този модел беще предложен на СДС още през 1990 г. от Германски представители в България.Какъв беще отговора на Желев,П.Симеонов,Й.Василев,Ст.Савов,Дертлиев и другите агенти и червени изроди, става ясно на всеки българин изживял падението и унижението рез последните 23г.

      Изтриване
    3. До Анонимен от 28 март 2013, 09:29,

      Сега, като гледам от дистанцията на времето, виждам, че за съжаление българският народ не е имала голям шанс в постигането на по-добър живот и е бил обречен на това, което преживява вече 23 години.

      През 1990 г. неолибералната идея на запад е в апогей и неслучайно поканените американски икономисти Ран анд Ът предлагат точно такава идея за България. Те вярват сляпо в силата на т. нар. "свободен пазар", понятие, което всъщност не съществува и никога не е съществувало (та нали пазарът функционира в рамките на някакви държави, няма пазар в джунглата например).

      Допълнително грешният неолиберален икономически модел е допълнително влошен благодарение на, главно, БКП-БСП и г-н Луканов, които дадоха началото за създаването мафиотския, олигархичния модел в пост тоталитарна България. Така България взе най-лошото и от така наречения социализъм и от капитализма и съответно българите го почувствахме и намаляхме с 22% на територията на страната. Вижте ме сега, пиша Ви от братска Америка.

      Изтриване
  12. С други думи, това е принципа на Парето (80/20) за финансовата сфера или това са фактите за разпределение на богатството в света в момента. Моето мнение е, че това съотношение ще се запази. Какво е Вашето?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще се запази, ако политическата воля е такава. Защото националната валута ще е вече обществен монопол, зависеща от политическата воля на обществото като цяло.

      Но самият факт, че след въвеждането на програмата за гарантирана работа няма да има вече безработни, разчитащи на минимални помощи или на близки или роднини и всеки желаещ и способен да работи ще работи при минималната за страната работна заплата, гарантираща покриването на основните нужди, това съотношение автоматично ще се промени в полза на по-малко имащите.

      Изтриване
    2. Да добавя - но и общото производство, паят, произведен от българската икономика също ще се увеличи в сравнение с преди.

      Изтриване
  13. Доста от идеите, които описвате, ми се виждат не просто наивни, а лоши и опасни.
    Имате ли пример къде са осъществени на практика?

    Според мен в рамките на няколко години светът ще се ангажира отново с валутен стандарт (дали СПТ, злато или друго е въпрос на дебати) или ще му се наложи да редефинира монетарния ред по трудния начин.

    Дори само заради предложението Ви за задължителна наборна служба не бих Ви подкрепил.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Само така Ви се виждат на пръв поглед! И на мен някои от тях ми изглеждаха малко странно първоначално - все пак имах два семестъра макроикономикс на системата на златния стандарт в УНСС.

      ММТ ми разясни как наистина функционират фиатните "пари".

      Няма връщане назад от фиатни валути към фиксиран курс или златен стандарт. Светът не е премахнал златния стандарт от много хубост. Все едно еволюцията да работи в обратна посока. Ако искате можем да се обзаложим. :-)

      Хей за военната служба можем да преговаряме, нямам никакви проблеми, не е от първостепенно значение за програмата. :-)

      А да ли ще ме подкрепите или не, за мен лично, няма абсолютно никакво значение, но ще е от огромно значение за всички българи, живеещи, мизеруващи като кучета, самоубиващи се, намаляващи с всяка изминала година на територията на България.

      Изтриване
  14. ДА - Интересна е теорията ММТ, но ще я обсъдя с някои хора и скоро ще дам най-пълно мнение за приложимостта и в България.

    Ето вижте това:

    http://velio.blog.bg/politika/2013/03/13/syvet-za-spirane-na-pogreshniia-prehod-chast-1-predpostavki-.1063604

    http://velio.blog.bg/politika/2013/03/13/syvet-za-spirane-na-pogreshniia-prehod-chast-1-predpostavki-.1063604

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за линковете.

      Много добра статия на г-н Огнян Минчев! Бих искал само да направя малки добавки.

      Замяната на Кейнсиановия начин с нео-либерален през края на 70-те до голяма степен е било улесно от петролния шок през 70-те, когато картелът на страните-производителки начело със Саудитска Арабия налагат увеличаване на цените на петрол, създавайки инфлационен натиск (cost pushed inflation).

      Увеличаването на цените се трансформира чрез индексирането на работните заплати в повишаване на цените и на всички останали стоки, което води до инфлационен натиск. В същото време правителствата, неразбирайки причините и мислейки, че инфлацията е следствие от прекомерно агрегатно търсене (demand-pulled inflation), налагат затягане на пазара на труда и се стига до увеличаване на безработицата. Ето как се стига до стагфлация – голяма безработица + инфлация. Това дава добър довод в ръцете на неолибералистите, които обявяват, че модела на Кейнс не работи и така идва ерата на Милтън Фридмъм.

      Мисля, че хора като г-н Огнян Минчев биха разширили обзора си неимоверно, след като се запознаят с макроикономическите принципи в основата на ММТ. Ние сме естествени съюзници на българския "фронт".

      Оставих коментар и в твоя блог.

      Изтриване
  15. Статията пропуска един основен и все по-задълбочаващ се проблем - мързелът!
    Съвременните общества искат да работят по-малко и да получават повече. Тия които имат идеи и бизнес план и сега могат да кандидатстват за заеми, а такива им се отпускат. Но на никой не му се бачка!
    Накарай хората да работят, да са честни, да си поддържат дома, улицата, парковете, да си чистят сами снега зимата, да са съпричастни, да искат да се учат и развиват интелектуално и парите ще потекат.
    Няма как да промениш мозъка на няколко чалга поколения, така че това е утопия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, не мисля.

      Имаме поговорка “Интереса клати феса”, а не “Мързелът клати феса.”
      Гарантирай, работа на пълен работен ден на всеки търсещ и годен. Предостави му покупателна способност, идваща от тази работа, достатъчна да посрещне нормалните човешки нужди от храна, облекло, жилище, транспорт и т.н. и нека видим колко са мързеливите българи тогава.

      Вече 13 години живея и работя в САЩ. Още не съм видял мързелив сънародник. Напротив виждам ги, че ще умрат от работа, избягвайки да взимат почивка.

      Изтриване
  16. много интересен пост, продължавайте да посирате интересни неща и да ги споделяте тук с всички нас, до скоро и в очакване на нови постове - поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че намирате постингите интересни! Вижте и последния, който току що публикувах: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/04/blog-post_20.html

      Изтриване
  17. Уорън Мозлър в съвременен популистки стил казва:"..дайте хляб и зрелища на масите..", когато са процъфтявали игрите на глдиаторите. Целият ММ е измишльотина защото постулатът за суверенна национална валута е "баланс на върхът на бръснача". Оборотът на Над национална корпурация или някой от фондовете на САЩ са пъти по-големи от брутният продукт на средна Европейска държава, т.е. винаги и по всяко време ще бъдат управлявани монетарно! От тук се мотивира политиката на разделяне на съществуващи федерации и общности:"...разделяй и владей...", политиката на самолетоносачите, петата колона ....Приемайки ММ като основно средство за управление, веднага ставаш подчинен, а в някои случаи буквално роб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ММТ просто ни показва, че националната валута е обществен монопол, създавана от правителствата на съответната държава. В тази си позиция, държавата не е завсима финансово от частния капита, напротив - частният капитал зависи от държаваат, тъй като целта на частния капитак е парична печалба. На суверенното правителство пари не му трябват да печели - то създава парите си с ударите на компютърните клавиши. :-)

      Изтриване
  18. Към г-н Атанас Данаилов:Тук, г-н Данаилов, говорим за България, а не обсъждаме плюсовете и минусите на ММТ.Разбира се, че едни умни,отговорни и честни българи,които един ден ще управляват страната ще изберат най-подходящото,най-доброто от ММТ.Затова Планът за възраждане на българската държава е ОТВОРЕН ЗА ДЕБАТ! Радвам се,когато виждам, че се включват повече хора, защото се ражда гражданското самосъзнание, ражда се най-добрия модел за управление и развитие.Така направиха хората в Исландия - и успяха.Суверенното правителство и суверенната валута с активното участие на икономистите биха могли да осигурят едно нормално съществуване на нацията.Правилно управляван дефицит, съобразен със скромните ни, но не толкова малки ресурси на България ще възстанови икономиката и ще даде възможност на повечето работоспособни българи да се включат в този процес.Икономическите,монетарните, политическите цели на Планът на ДПЗЦС ще доведат не само до по-добър стандарт за всички българи, но и до ново морално израстване на общността.Уорън Мозлър и Бил Мичъл не са перфектни, но те най-правилно и прозорливо отразяват съвременните процеси и дават най-бързо и най-универсалните решения за оцеляването на нациите.А, всеки народ решава за себе си.Суверенното правителство на България ще бъде радикално предизвикателство с една цел - спасяване и оцеляване.
    Г-н Данаилов предложете алтернатива на Плана на ДПЗЦС, защото такава аз не виждам.Препоръчвам ви също да прочетете "Новата стратегия на лявото във Великобритания". Става въпрос за лейбъристите и за Великобритания, а не за Северна Африка.Алтернативата на неолибералната пазарна икономика е в ход, колкото и да не им харесва на някои.

    ОтговорИзтриване