четвъртък, 23 март 2017 г.

Отворено писмо-имейл до г-н Иван Костов по повод публикацията му "План Б в дискусията за валутния борд"

Райчо Марков                     Иван Костов



Уважаеми г-н Костов,

Първо искам да благодаря за тази статия, тъй като темата за валутния борд отсъства от българския обществен дебат, а това всъщност е най-важната тема за България, тъй като касае парите и финасирането на държавата ни. За съжаление, ние не разбираме същността на парите, действието на съвременната парична система и централната роля, която едно монетарно суверенно правителство заема в нея. Това се дължи, до голяма степен, на пълното медийно затъмнение по тези въпроси не само в България, но и в света като цяло.

С това отворено писмо-имейл, използвам възможността, за да представя принципно ново виждане относно валутния борд и еврозоната, което виждане, понастоящем, отсъства напълно в българските медии и обществения ни дебат.

Ще започна с това, че валутен борд и еврозона е едно и също, ПАГУБНО за България нещо, изразяващо се в липса на паричен суверенитет, връзващо ръцете на правителствата ни при провеждането на антициклична фискална и монетарна политика. Умишлено включвам и монетарната политика тук, тъй като, според мен, в една демократична държава не може да съществува независима централна банка. Независима от кого??? Един ден, живот и здраве, БНБ ще бъде клон на българското правителство, солидарно отговорна пред суверена – българските избиратели.

Валутният борд бе въведен, след като, в периода 1990-96 г., българи ограбиха българи, както чужд завоевател не го е правил.

Как стана това?

Главно, чрез умишлено издадените от търговските ни банки лоши кредити, които се издаваха към себе си – към собствениците на банките и близки до тях кръгове – и които предварително се знаеше, че никога няма да бъдат върнати. След това, с така създаваните левове, веднага се купуваха долари и марки и се изнасяха навън.

За справка – издадените по този начин лоши кредити достигнаха 40% от БВП на България за 1995 г. Е как няма левът да стигне 3000 лв за $1?! Създавай ти безконтролно левове от нищото, купувай с тях чужда валута и гледай какво ще стане. Ами че левът може да падне и до нула. Освен тази схема, довела до срутването на лева, се използваха и други – източването на държавните предприятия на входа и изхода, имаше сделки с жита и т.н., но главната причина бе умишлено издаваните невъзвръщаеми кредити.

Съгласен съм с вас, че тогава липсваше нормално банково законодателство, което би предотвратило този невероятен грабеж на национално богатство. БНБ не контролираше кредитирането на търговските банки по никакъв начин, а правителствата ни участваха в цялата схема било то с действия, било то с престъпно бездействие.

През 1996 г. сградата на българската държавност бе така изтърбушена отвътре, че при Жан Виденов тя се сгромоляса. Но, както казах по-горе, този процес течеше през всичките предходни години. Така, валутният борд, който, сам по себе си, ни отне държавността, бе приет от нас като по-малкото зло. Приехме, че липсата на държавност при него е по-добро положение от липсата на държавност, породена от корумпираните ни и неграмотни управления преди това. А и МВФ, както и вие споделяте, също ни наложи това условие. Да добавим и факта, че, по онова време, България, подобно и на останалите страни от бившия социалистическия лагер, бе в процес на смяна на политико-икономическата си система – труден и турболентен период за всяка държава - както и това, че, в световен план, идеологията на икономическия неолиберализъм на Чикагската школа тогава бе в апогея си, а първият строен ММТ-документ, “Икономика на меката валута” (Soft currency economics) на американския икономист, Уорън Мозлър, бе написан едва през 1996 г., може да се каже, че за съжаление, през 1997 г. нямахме никакъв шанс за нещо по-добро.

Тъй като по-горе споменах ММТ (модерна монетарна теория), ще изясня - това е макроикономическа школа със столетни традиции, повлияна от трудовете на велики икономисти от миналото като - Georg Friedrich Knapp, Alfred Mitchell-Innes,  Abba Lerner, Hyman Minsky, Wynne Godley, Михал Калеки, Маркс, Кейнс. Днес, трима са главните ММТ икономисти-първа генерация - Уорън Мозлър, проф. Бил Мичъл и проф. Ранди Рей.
От 2012 г., чрез блога си, започнах да разпространявам в България тези макроикономически идеи и какво ММТ предлага за изправянето на икономиката ни на крака.
Но да се върна към темата на писмото. От гледната точка на ММТ, премахването на валутния борд и връщането на лева при плаващ курс на обмяна е само първото задължително, но НЕДОСТАТЧНО условие, за да тръгнем отново напред. Другите стъпки са описани в програмата за България, която през 2013 г. написах с помощта на Уорън Мозър. Следва промяна в банковото законодателство; БНБ - клон на българското правителство; основен лихвен % постоянно =0; спиране завинаги издаването на ДЦК от правителствата ни; увеличаване, до нужното ниво, на правителствения дефицит; радикална промяна в данъчното ни законодателство (премахване на всички вредни данъци, като ДДС например, той ще е нула); стартиране на постоянна държавна програма за гарантирана, преходна заетост, плащаща фиксирана заплата (минималната за страната) на пълно работно време, достатъчна за покриване на нормалните житейски нужди, вървяща със социални придобивки, като платен годишен отпуск, болнични дни и т.н., при добри условия на труд.
Програмата за гарантирана заетост, която се администрира на местно, общинско ниво, но се финансира централно - от монетарно суверенното правителство в София - се явява основен елемент, и не толкова поради това, че тя заличава недоброволната безработица в страната, изпълнявайки на практика и чл. 16 от Конституцията ни, но понеже действа като автоматичен, антицикличен стабилизатор за икономиката ни, който връзва стойността на лева за цената на българския труд и по този начин не позволява инфлация или дефлация. Когато бизнес цикълът на икономиката е в спад и повече работници и служители биват уволнявани от частния сектор, те автоматично ще имат възможността, ако желаят разбира се, да преминат на работа по тази прогрма в обществения сектор и то там, където безработните се намират, по местоживеене. По този начин правителствените разходи за заплатите по прогрмата автоматично се увеличават и запълват дупката в агрегатното търсене, оставена от загубата на доход от уволнените в частния сектор. Същото работи и в обратната посока. Когато покупателната сила на населението се възвърне и бизнес цикълът тръгне нагоре, фирмите в частния сектор разширяват производството си, отговаряйки на увеличеното търсене като назначават работници и служители от програмата за гарантирана заетост, предлагайки им малко по-добро заплащане и условия. Така правителствените разходи автоматично се свиват за сметка на експанзията в частния сектор и не се стига до никому ненужна инфлация. С други думи, вместо резервоар от безработни, за контрол на инфлацията се поддържа резервоар от винаги работещи хора. Нека добавим и факта, че фирмите в частния сектор не обичат да назначават работници и служители, които дълго време са били безработни и са изгубили нормални трудови навици и умения.

Нещата не са сложни, но проблемът е, че сме промивани с десетилетия относно всичко, свързано с парите и паричната система. 


С уважение,
Райчо Марков - икономист, зам. председател на гражданското сдружение с нестопанска цел "Движение за пълна заетост и ценова стабилност"
Ню Йорк
***
П.П.: Преди няколко седмици се опитах да представя горните идеи по възможно най-опростен начин, за да могат хората да ги възприемат по-добре. Това е снимакта с чешмата и текстът, който се прие с голям интерес и разбиране от читателите на блога:


Гледайки тази снимка, всеки, без да се замисли, и с право, би казал, че водата тече в посока от крана към мивката, а не обратното.

Така работи монетарната система на една парично суверенна държава. Кранът е правителството (държавният сектор), мивката сме всички ние - домакинствата и фирмите (частният сектор), а течащата вода е националната валута.

Парите (националната валута) се създават от правителството от нищото, с ударите на компютърните клавиши, като то не ги подарява без нищо (както стана в периода 1990-96 г.), а купува с тях нужните му стоки, услуги и труд от нас.

Парично суверенното правителство не се нуждае от вече изработените от нас НЕГОВИ пари, за да може да харчи отново. С други думи - ежегодно плащаните от нас данъци не финансират правителствените разходи. Водата не тече нагоре, от мивката към крана!

Когато плащаме данъци, правителството ни просто унищожава създадените отпреди пари - водата изтича в отходната канализация!

Наложените от правителството данъци и строгият контрол при погасяването им обаче са от изключително значение, тъй като, без тях, националната валута не би имала никаква стойност и никой от нас не би продавал стоки, услуги или труд срещу създаваните от нищото правителствени пари. Ако вземем примера от снимката, с течащата вода, можем да кажем, че данъците представляват гравитацията.

Какво става, когато правителството винаги създава толкова национална валута, колкото изтегля след това с данъците (на това икономистите казват балансирана фискална позиция)? Просто мивката ще е празна, тъй като в нея влиза толкова вода, колкото изтича в канализацията след това и всички ние, от частния сектор, няма да имаме никакви акумулирани спестявания в националната валута!

Ако частният сектор иска да спести и заработи повече национална валута, отколкото му е нужна за погасяване на данъчните задължения (т.е. да има акумулирана вода в мивката, както е и на снимката), това означава, че правителството трябва да пуска повече вода от крана, отколкото източва след това в канализацията. Постига се или чрез увеличаване на правителствените разходи, или чрез намаляване на данъците, или чрез комбинация от двете (икономистите наричат това правителствен дефицит).

Какво става, когато от крана тече по-малко вода, отколкото след това изтича в канализацията, т.е. когато правителството създава по-малко национална валута, купувайки стоки, услуги и труд от нас, отколкото изтегля след това с данъците (на това икономистита казват фискален излишък и го хвалят дори)?
Ами акумулираната отпреди вода в мивката намалява, т.е. спестяванията на всички нас, в частния сектор, намаляват!

Как работи монетарната система на една държава без суверенна национална валута (такава е системата на страните-членки на Еврозоната и на България, поради валутния борд)?
Ами тези страни нямат течаща вода и ползват бидони. Водата е кът и гледат винаги да я събират и пестят. Обикновено хората там не са много добре изкъпани и общо взето водят мизерен живот...

неделя, 5 март 2017 г.

5 март 2017 г. Райчо Марков и Ивайло Добрев (и двамата от ДПЗЦС) в "Радикалната промяна"

ГОСТ УВА МИ ИВАЙЛО ДОБРЕВ - ПРИЯТЕЛ И КОЛЕГА ОТ ДПЗЦС, АВТОР НА ПРИКАЗКАТА С ДВАТА КРАЯ ЗА ТРИМАТА БРАТЯ, която можете да прочетете тук: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/06/kaluger.html
 
Винаги в неделя, но не всяка неделя - предаване на живо за РАДИКАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ПРОМЯНА В БЪЛГАРИЯ
 
В Неделя, 5 март 2017 г., от 20:00 часа българско време, на живо във Фейсбук, на страницата на ТЕОРИЯ НА СВОБОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ВАЛУТИ, с Ивайло ще коментираме въпроси, свърани с българската икономика и политика, предлагайки различна гледна точка, която досега не присъства в българския обществен дебат.
 
Гледащите във Фейсбук ще могат да се включват директно, пишейки коментари или въпроси под кадър.
 
Харесайте Фейсбук-страницата на Теорията на свободните валути (https://www.facebook.com/freemoneytheory/) или я последвайте (клавиша "following"), за да може Фейсбук да ви държи в течение и включи в предаването.
 
Първото предаване бе излъчено на 12 февруари 2017 г. и може вече да се види и в Ютюб: https://www.youtube.com/watch?v=7G7rZKkywMg&t=858s


сряда, 1 март 2017 г.

20 ГОДИНИ РЕЖИМ НА "ВОДАТА" В БЪЛГАРИЯ



Гледайки тази снимка, всеки, без да се замисли, и с право, би казал, че водата тече в посока от крана към мивката, а не обратното.
Така работи монетарната система на една парично суверенна държава. Кранът е правителството (държавният сектор), мивката сме всички ние - домакинствата и фирмите (частният сектор), а течащата вода е националната валута.
Парите (националната валута) се създават от правителството от нищото, с ударите на компютърните клавиши, като то не ги подарява без нищо (както стана в периода 1990-96 г.), а купува с тях нужните му стоки, услуги и труд от нас.
Парично суверенното правителство не се нуждае от вече изработените от нас НЕГОВИ пари, за да може да харчи отново. С други думи - ежегодно плащаните от нас данъци не финансират правителствените разходи. Водата не тече нагоре, от мивката към крана!
Когато плащаме данъци, правителството ни просто унищожава създадените отпреди пари - водата изтича в отходната канализация!
Наложените от правителството данъци и строгият контрол при погасяването им обаче са от изключително значение, тъй като, без тях, националната валута не би имала никаква стойност и никой от нас не би продавал стоки, услуги или труд срещу създаваните от нищото правителствени пари. Ако вземем примера от снимката, с течащата вода, можем да кажем, че данъците представляват гравитацията.
Какво става, когато правителството винаги създава толкова национална валута, колкото изтегля след това с данъците (на това икономистите казват балансирана фискална позиция)? Просто мивката ще е празна, тъй като в нея влиза толкова вода, колкото изтича в канализацията след това и всички ние, от частния сектор, няма да имаме никакви акумулирани спестявания в националната валута!
Ако частният сектор иска да спести и заработи повече национална валута, отколкото му е нужна за погасяване на данъчните задължения (т.е. да има акумулирана вода в мивката, както е и на снимката), това означава, че правителството трябва да пуска повече вода от крана, отколкото източва след това в канализацията. Постига се или чрез увеличаване на правителствените разходи, или чрез намаляване на данъците, или чрез комбинация от двете (икономистите наричат това правителствен дефицит).
Какво става, когато от крана тече по-малко вода, отколкото след това изтича в канализацията, т.е. когато правителството създава по-малко национална валута, купувайки стоки, услуги и труд от нас, отколкото изтегля след това с данъците (на това икономистита казват фискален излишък и го хвалят дори)?
Ами акумулираната отпреди вода в мивката намалява, т.е. спестяванията на всички нас, в частния сектор, намаляват!
Как работи монетарната система на една държава без суверенна национална валута (такава е системата на страните-членки на Еврозоната и на България, поради валутния борд)?
Ами тези страни нямат течаща вода и ползват бидони. Водата е кът и гледат винаги да я събират и пестят. Обикновено хората там не са много добре изкъпани и общо взето водят мизерен живот...

Райчо Марков

Ню Йорк

събота, 7 януари 2017 г.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТНОСНО МОНЕТАРНИТЕ СИСТЕМИ – ЧАСТ 16 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Частта отговаря на няколко въпроса с цел илюстриране на част 15 и развиване на определени позиции.

Въпрос 1: Може ли стока да бъде монетарен инструмент? Или: Растат ли парите по дърветата?


Нека разнищим идеята, че “златото е пари”. Явно е, че златното кюлче не е монетарен инструмент. Няма издател (емитент), няма деноминация, няма ги условията на падеж или някакви други финансови харектеристики. Златното кюлче е просто стока – реален, а не финансов актив. Златните монети са били монетарни инструменти и понякога все още биват издавани (Фиг. 1).

сряда, 4 януари 2017 г.

ЧАСТ 12 – ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО - ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА (от Eric Tymoigne)

Парите са кръвта на капиталистическото предприемачество, а същността на финансите е доставката на пари сега срещу пари в бъдеще. Поради това, добре развитата финансова система е от изключителено значение за икономическата активност в капиталистическата икономика. Колкото по-широк е обхватът на записите на заповеди, които могат да бъдат издадени, толкова по-гъвкава и отговаряща на нуждите на производствената система е финансовата система. Домакинствата не могат да финансират закупуването на жилище с кредитни карти, а няма смисъл в супермаркета да се пазарува с 30 годишни ипотечни записи. Докато всичко това може да изглежда очевидно, сред икономистите има разделение относно значението на финансите за икономическата дейност. В крайна сметка, това разделение произлиза от виждането как да се изучава икономиката, което Джон Мейнард Кейнс характеризира като Икономика на реалната размяна срещу Икономика на монетарното производство.

Преди да ида по-далеч, искам да предупредя за предпазливост. Икономистите и сметките за националния доход използват думата “инвестиции” по специфичен начин. Инвестиране означава добавяне към сумата на реалните активи, т.е. нарастващи производствени възможности. Човек не може да инвестира в акции, облигации и други финансови активи, а само в машини и суровини (знанието също е област, на която икономистите поставят ударение). Изборът на портфолио, което обикновено се има предвид, когато хората говорят за (финансово) инвестиране, не е същото като (физическото) инвестиране.

петък, 30 декември 2016 г.

ИНФЛАЦИЯ - ЧАСТ 11 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Свършихме с изучаването на банковите операции. Следващата стъпка е да ги внедрим в анализа на макроикономическите проблеми и тази част започва темата като се фокусира върху инфлацията. Когато се спомене думата “инфлация”, обикновено се свързва с разходите за купуването на новопроизведени стоки и услуги с цел потребление. Друг вид инфлация се отнася до цените на активите, т.е. цената на непроизводствените стоки и на предишно произведените стоки. Тази част не изучава инфлацията в цената на активите, което се отнася до теориите за лихвените стойности.

Теории за цените на общото производство

понеделник, 26 декември 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 13 – ВЗАИМОВРЪЗКИ В БАЛАНСОВИЯ ЛИСТ И МАКРОИКОНОМИКАТА (от Eric Tymoigne)

Предишните части се фокусираха върху механиката на специфичния балансов лист и по-специално - този на централната банка и на частните банки. Тази част разглежда взаимовръзките на балансовите листове между трите главни макроикономически сектора на икономиката – домашния частен сектор, правителствения сектор и чуждестранния сектор. Това макроразглеждане предоставя някои важни проникновения относно неща като държавния дълг и дефицит, цели на икономическата политика, които е по-вероятно да бъдат постигнати, бизнес цикъла и др.

Урок по консолидация


Балансовият лист на домашния частен сектор събира на едно балансовите листове на всички домашни частни, икономически единици. Това означава, че вземанията, които тези единици имат помежду си, са премахнати от балансовия лист на домашния частен сектор. Например, да предположим, че съществуват следните два балансови листа:

четвъртък, 15 декември 2016 г.

ЧАСТ 15: ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО: МОНЕТАРНИ СИСТЕМИ (от Eric Tymoigne)

Навсякъде в тези лекции, до голяма  степен, използваме балансовия лист, за да разберем монетарните операции на развитите икономики, но нищо не сме казали относно това какво представлява монетарният (паричният) инструмент. Време е да отделим малко внимание на същността на монетарните инструменти и вътрешното устройство на монетарните системи. Монетарната система се състои от два основни елемента:

1) Разчетна единица, която предоставя общ начин за измерванане: евро (€), паунд (₤), йена (¥), долар ($) и т.н.

2) Монетарни инструменти: специфични финансови инструменти, деноминирани в разчетната единица и издадени от правителството и от частния сектор.

Тази част първо обяснява какво са финансовите инструменти и как монетарните инструменти се вместват в съществувашия набор от инструменти. След това разглежда какво определя номиналната и реалната стойност на паричните инструменти и какво кара хората да ги приемат.

вторник, 29 ноември 2016 г.

КАКВО ДВИЖИ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА

За реалната икономика паричното харчене (разходите) е като постоянно извиращ и течащ, живителен поток, който създава производство и работни места. Този поток понякога става по-голям, понякога по-малък, в редки случаи може да придойде и да залее цялата икономика в хиперинфлация или пък да пресъхне в депресия.

Откъде извира потокът на съвкупното, парично харчене в икономиката?
Има два извора:

1) Харченето на суверенното правителство - директно създава и харчи собствените си задължения (IOUs) - националната валута

2) Банковият кредит

Когато 1) и/или 2) нараства, потокът на общото парично харчене в икономиката става по-"пълноводен", съвкупното търсене нараства, продажбите се увеличават, бизнесите се разрастват и създават повече работни места.

Когато 1) и/или 2) намалява, потокът на общото харчене става по-тънък и слаб. Потокът става по-слаб, когато суверенното правителство изважда и унищожава пари чрез данъците, когато кредит бива изплатен обратно към банка, когато спестяваме част от изработения доход (доход, дошъл от харченето на някой друг; общите разходи (харчене) винаги са равни на общия доход в икономиката). 

Някой би казал, че харченето може да дойде и от предишно натрупано спестяване. Да, човек може да харчи от спестяванията си, ако ги е натрупал, но те пак са дошли от 1) или от 2).

Значи части от паричния поток на харченето постоянно попиват някъде и спират да са част от този поток. Това се случва при погасяване на данъците към суверенното правителство, при погасяването на банков кредит, когато част от нечии доход е спестен.

А ние сме свикнали да мислим за парите и финансовия капитал като нещо ограничено, крайно. Като пълен с нещо съд, от който гребем, и който може да бъде изпразнен. Нещата са динамични. 

В българската икономика 1) отсъства понастоящем.