четвъртък, 14 август 2014 г.

ЗНАЧИМОСТТА НА ММТ ЗА ПРОГРЕСИВНИТЕ И ЛЕВИТЕ (от Питър Купър)


Спестяването на време от общността на Модерната монетарна теория (ММТ) включва предоставянето на възможно най-просто за хората обяснение на основите на ММТ и разкриването на теоритичните и политически идеи, произтичащи от разбирането на тези основни принципи наред с прозренията на подобни подходи в икономическата наука. Въпреки че последнaта задача е вероятно по-съблазнителна за онези, които досега вече са възприели основите и със сигурност е област, заслужаваща да се разширява, първата задача си остава политически належаща и заслужаваща същото количество време. Няма значение какви прогресивни политики, институционални промени или планове могат да бъдат разработени, ако хората вярват, че “не можем да си го позволим, тъй като нацията е във фалит” или “са невъзможни, понеже капиталистите няма да ги подкрепят”. Това промиване на мозъци е ставало в продължение на десетилетия и явно хората не могат да се освободят лесно от него.
Въпреки че объркването относно същността на “парите” е огромно, в лявото пространство изглежда доста обичайно да разглеждат тази тема като изкуствена в сравнение с изучаването на “реалните” неща. Мисля, че подценяването на значимостта на “парите” е грешка. При това, въобразявайки си, че анализът на “парите” е по-малко застрашителен за силните на деня отколкото анализа на реалните неща, е още по-голяма грешка. Може би единствената друга тема в ортодоксалната икономическа наука, считана за табу в същата степен като “парите”, е свързването на печалбата с принадения труд. Причината за статута на “парите” като тема-табу изглежда е ясна. Разбирането на съществуващите монетарни институции и операции посочва пътя, който би подронил системата, основана на печалбата и експлоатацията на труда.
С това разбира се не искам да припиша такъв фокус или мотивация на теоритиците на Модерната монетарна теория, повечето от които изглежда предпочитат управляемия капитализъм (въпреки че вижте публикацията на Бил Мичъл тук за по-ляво виждане от водещ пропонент на ММТ). По-скоро искам да предложа, че много внимателното, обективно описание на институциите и анализа на монетарните и фискалните операции в системата на суверенна валута от теоритиците на ММТ може би осветява радикален демократичен потенциал, присъщ на суверенните пари, който чака да бъде извлечен. То отваря пътя пред управляемния капитализъм или социалната демокрация, или социализма или отвъд, толкова далече (или не толкова), колкото искаме да стигнем. Този демократичен потенциал, може би, бе това, което накара европейските елити да изземат издаването на валутата от ръцете на демократично избраните национални правителства и вместо това да овластят неотчитащата се пред никого Европейска централна банка.
В настоящата икономическа система реалните ресурси са мобилизирани единствено според волята на издателите или притежателите на парите, и единствено според техните условия. Няма производство, дори и базирано на печалбата и експлоатацията на труда, което да се осъществи, докато не е осигурено финансиране. Има огромна разлика, да ли парите са предоставени по нашите условия, от демократично отговорно правителство, издаващо националната валута, или на базата на частните интереси, тясно мотивирани от печалбата и подпомагани от неотговорно правителство. Издателите и притежателите на парите определят какво производство ще има или няма да има, природата на производствения процес, природата на самата работа, достъпа до производствените ресурси, разпределянето на дохода и свободното време и други неща. Каналът, по който се създават парите (публични или частни) и условията, по които те се издават (демократични или недемократични, безлихвени или обогатяващи рентиерите) силно влияят да ли институциалните промени и регулаторните мерки, противоположни на интересите на капиталистите, включително и мерки, променящи сферата на производството, са жизнеспособни или не.
Поне докато производството не е освободено от печалбата (позволено му е да продължава без да се допитва до нея и без да има нужда да й се отчита), опитите да се постави предприемачеството на различна социална основа и сферата на производството да се преобразува, включително и природата на работата, изглежда вероятно много скоро да се върнат към същите методи на операции и приоритети, присъщи на капиталистическите корпорации. Но в съвременната парична система свободата (когато е желана) от императива на печалбата е винаги близо под ръка. Прерогатив на правителството, издаващо националната валута е да игнорира критерия за печалба и да продължава да работи на друга основа. Отсъствието на ограничения от дохода за правителството означава, че единственото твърдо ограничение е наличността на реални ресурси (по отношение на двете: инфлационната бариера и опазването на природната среда). Не съществува необходимост да се генерира печалба. Не е необходимо на рентиерите да се доставя поток от лихвен доход. Ако производството е нещо, което мнозинството би счело за обществено полезно и за него има достатъчно реални ресурси, главната пречка, поради която то не би могло да се осъществи, е собственият пропуск на избирателите да разберат възможностите, стоящи пред тях.
Разбирането на съвременните “пари” ясно показва, че демократично отговорното правителство, имащо подкрепата на по-голямата част от избирателите, би било вече в позиция, дори при сегашните институционални наредби, да започне обширна трансформация на социалните и икономически институции. Това обаче би изисквало да се тръгне срещу интересите на богатите и силните. За да може да го стори, правителството се нуждае от преобладаващата подкрепа на избирателите, а за да може това да се случи, избирателите трябва да бъдат освободени от объркването си относно “парите” и да проумеят приложимостта на следването на такъв курс.
Може би затова близкото изследване на монетарните операции е табу сред ортодоксалните академични икономисти, по същия начин, по който е табу и признаването на произхода на печалбата.
Преведе: Райчо Марков
Източник: heteconomist.com

сряда, 13 август 2014 г.

МАЛКО ЗА ДЕФЛАЦИЯТА

проф. Бил Мичъл

"...Еврозоната се е е отправила към дефлация (отрицателна стойност на инфлацията – всеобщо спадане на цените). Гърция е в дефлация от март 2013 г. Това преди всичко показва, че съвкупното харчене е твърде ниско, и ако това не се промени от частния сектор, то фискалните дефицити трябва да нараснат. Точно обратното на това се случва в Еврозоната, която е под железната хватка на Тройката.
Обикиновените хора често си мислят, че спадащото равнище на цените е нещо добро. В действителност обаче дефлацията е невероятно вредна за икономиката. Защо е така? Има няколко причини, поради които една икономика иска да избегне дефлация.
Първо, длъжниците са ударени с нарастващи товари на дълга и спадащи цени на активите. Кредиторите печелят, но общото въздействие върху средните разходи (харченето) е отрицателно, тъй като длъжниците намаляват разходите си повече, отколкото кредиторите увеличават своите. В резултат това може да насърчи по-нататъшна дефлация и спирала към депресия.
Второ, падащите цени на активите, и по специално на жилищата, води до фалити и рязко намаляване на мобилността, тъй като работниците биват заклещени в къщи, които не могат да продадат без масивни загуби. В такива случаи, дори и ако безработният желае да се премести някъде другаде в търсене на работа, жилищната му ситуация прави това почти невъзможно.
Трето, дефлация обикновено възниква само, когато има огромна безработица.
Четвърто, спадаща инфлация, водеща до дефлация, поражда очаквания, че цените ще продължават да спадат, което има две отрицателни въздействия. Консуматорите и фирмите ще отложат харченето си, надявайки се, че ще могат да получат продукта по-евтино в бъдеще. След това, хората отлагат решения за взимане на кредит, тъй като няма загуби, ако се държат кешови баланси (реалната стойност нараства) и е логично да се предположи, че лихвите ще спадат и по този начин, правейки кредитите по-евтини в бъдеще.
Всички тези въздействия подсилват дефлационната спирала надолу, надграждайки една над друга, правейки нещата по-лоши…"

вторник, 12 август 2014 г.

СВОБОДАТА, ПОНЕ ЗАСЕГА, ИЗИСКВА ПРАВИТЕЛСТВО


Като много други аз прегръщам либералното мото: “Живей и остави другите да живеят”. Индивидите трябва да са свободни да мислят, говорят и правят неща, както те желаят, ако не нарушават свободите на другите да правят същото. Но живеейки под това мото не означава обезателно, че правителството трябва да е малко или минимално, особено в сферата на икономиката. Докато индивидите не са готови да използват реалните ресурси, по своя собствена воля, в кооперативен и хармоничен начин, подпомагането на свободата изисква правителство.

понеделник, 11 август 2014 г.

Бюджетният дефицит и нетните спестявания на частния сектор


Някои критици на фискалното стимулиране твърдят, че постигането на големи бюджетни дефицити заплашва да натрупа вредни количества публичен дълг, които ще обременят бъдещите поколения. В действителност бюджетните дефицити не създават такова бреме за обществата, чиито правителства са монополни издатели на фиатни националнии валути при плаващ курс на обмяна. Дългът на тези правителства никога няма да се превърне в непосилен, освен ако, поради някаква необяснима причина, тези правителства не решат да вземат заеми в чужда валута вместо в собствената си фиатна национална валута.

неделя, 3 август 2014 г.

ФИАТНИТЕ ПАРИ И ТЯХНАТА СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ



Фиатните пари нямат нито вътрешно присъща стойност, нито конвертируемост в някаква ценна стока.Това повдига интересни въпроси за природата на парите, ролята на данъчното облагане и на публичния дълг по отношение на държавните разходи и демократичния потенциал на съвременните общества.

понеделник, 14 юли 2014 г.

БЪЛГАРИЯ - ВЛАК ОТДАВНА ИЗЛЯЗЪЛ ОТ РЕЛСИТЕ


Статията бе публикувана във Faktor.bg.
Снимката на делейриралия влак край Стара Загора, където, за жалост, загина машинистът и бяха ранени още 15 души, веднага предизвика в съзнанието ми асоциативна връзка за състоянието на българската икономика и държавност. Сякаш на снимката виждах България да лежи безпомощно в полето, излязла от релсите на икономическото развитие, убивайки своите деца.

събота, 12 юли 2014 г.

Общото между България и Палестина

Това е план на Мозлър от 2001 г. за развитие на Палестинската държава, в който той предлага въвеждането на постоянна програма за гарантирана заетост. Планът е за Палестина, но описва и работата на бъдещия фиатен български лев например, след като Движението за пълна заетост и ценова стаблност успее да излъчи правителство с нужното мнозинство в парламента.

петък, 11 юли 2014 г.

НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ДА ОГРАБИШ БАНКА Е ДА Я ПРИТЕЖАВАШ


Това е заглавието на книга, написана от William K. Black, професор по икономика и право, свързано с финансовите престъпления или т. нар. престъпления на “белите якички”. Проф. Black е и един от привържениците на теорията на свободните национални валути.

сряда, 9 юли 2014 г.

ПОЛША: УСПЕШНА ИСТОРИЯ С ЕДНО НАУМ


Аторът на статията, проф. Grzegorz W. Kolodko, е бил 4 пъти заместник министър-председател на Полша, както и неин финансов министър. Тук той остро критикува публикация на списание “Economist” от 28 юни тази година, която изказва суперлативи относно постигнатите икономически резултати в Полша за последните 25 години.

понеделник, 7 юли 2014 г.

КАК БЪЛГАРИЯ УНИЩОЖАВА ВАЛУТНИЯ СИ БОРД
 (от СТИВ ХАНКЕ И МАТ СЕКЕРКЕ)

Една статия от Стив Ханке от 2003 г. , с която той съжалява, че в България няма истински валутен борд, и в която накрая дава предписания какво е нужно да се направи, за да имаме поне истински валутен борд. Таблицата с фазите А, В и С е на последната страница в оригиналия файл тук

Моята статия във Фактор показва, как и истинският валутен борд не би помогнал за стабилността на банковата система въпреки перфектното поддържане на фиксирания от борда курс на лева към еврото. Не знаех, че нашият е псевдо борд.

четвъртък, 3 юли 2014 г.

Еквадор отдавна изрита неолибералите


През есента на миналата година проф. Павлина Чернева преподава едноседмичен курс по ММТ на висши служители от еквадорското правителство. Икономиката им е все още доларизирана, но те осъзнават, че трябва да се откъснат от долара и да имат независима валута.

Вижте речта на еквадорския президент. Кога ли ще излъчим подобен министър-председател в Бълария?


ФИАТНИ ВАЛУТИ


четвъртък, 26 юни 2014 г.

СЛЕД МАХАНЕТО НА БОРДА ПРЕЗ 2002 Г. АРЖЕНТИНА УСПЯ ДА ПРЕДОГОВОРИ С КРЕДИТОРИТЕ СИ ВЪНШНИЯ ДОЛАРОВ ДЪЛГ, НАМАЛЯВАЙКИ ГО СЪС 70%. ДОБЪР ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ!



Проф. Мичъл
Онзи ден австралийският MMT професор Бил Мичъл посвети статия в блога си относно решението на Върховния съд на САЩ да отхвърли обжалването на Аржентина срещу предишно решение на американски съд, постановяващо, че Аржентина трябва да изплати напълно задълженията по облигациите си на американския хедж фонд NML Capital Ltd.

вторник, 24 юни 2014 г.

КРАЯТ НА ЗЛАТНИЯ СТАНДАРТ (В САЩ): 1933 г. / КРАЯТ НА ВАЛУТНИЯ БОРД (В БЪЛГАРИЯ): ???? г.

"...През 1933 златният стандарт бе прекратен в САЩ. Въпреки създаването на Федералния резерв, вълна от масово теглене на депозитите в много банки предизвика огромен срив в банковата система през периода 1930-1933 г. Фед не успя да създаде достатъчно ликвидност, която да позволи на банките да предоставят нужното количество кеш на своите клиенти.

събота, 21 юни 2014 г.

Стабилността на валутния борд не означава стабилност на банковата ни система

Статията бе публикувана във Faktor.bg

Валутният борд е същата парична система както тази на златния стнадарт например. И при двете национаната валута е вързана при фиксиран курс за нещо, независещо от националното правителството и централната банка – в случая с нашия борд – еврото, а при златния стнадарт - златото.

вторник, 17 юни 2014 г.

ОБЛАГАЙТЕ С ДАНЪЦИ ВРЕДНИТЕ НЕЩА, А НЕ ПОЛЕЗНИТЕ 
(от проф. Ранди Рей)

Това е още една част от сериите за виждането на ММТ (модерната монетарна теория) относно данъците.


КАК КИТАЙ ПОДДЪРЖАШЕ 9%-ТЕН ГОДИШЕН РАСТЕЖ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ВЕЛИКАТА СВЕТОВНА РЕЦЕСИЯ (HOW CHINA MAINTAINED ECONOMIC GROWTH OF 9% OF GDP ANNUALLY DURING 2008, 2009 AND 2010


(От книгата “6 мита, които спъват Америка” на Франк Нюман, който е бил заместник министър на финансите на САЩ, а след това дълги години изпълнителен директор на търговска банка в Китай.)